Определение № 10951 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Тюф инженеринг“ ЕООД, гр. София, подадено чрез адв. И. Алексиев, за допълване на решение № 8161 от 01.07.2024 г., постановено по адм. дело № 1899/2024 г. по описа на Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия, в частта за разноските. В искането е посочено, че въпреки положителния изход по спора, с решението си касационната инстанция неправилно не е присъдила на дружеството направените пред първоинстанционния съд разноски. Моли постановеното по делото решение да бъде допълнено с присъждане на разноските пред първоинстанционния съд. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – министърът на транспорта и съобщенията, чрез процесуалния си представител юрк. Ж. Рогова, оспорва искането и излага съображения за неговата неоснователност. Като взе предвид изложеното в искането и доказателствата по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, отменя частично решение № 10142 от 25.10.2023 г. по адм. дело № 3976/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение и постановя ново решение по същество, с което по жалба на „Тюф инженеринг“ ЕООД отменя чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта „или средно образование и допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности" и оставя в сила обжалваното решение, в частта, с която е отменен частично чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изхода на спора, претенцията на „Тюф инженеринг“ ЕООД, заявена в проведеното на 16.05.2024г. открито съдебно заседание и представените доказателства и списък за разноски, Министерството на транспорта и съобщенията е осъдено да заплати на „Тюф инженеринг“ ЕООД сумата 1370.00 (хиляда триста и седемдесет) лева, представляваща разноски по делото пред касационната инстанция, включващи 370.00 лв. държавна такса и 1000.00 лв. възнаграждение за адвокат. При тези факти Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, стигна до следните изводи: С оглед изложените в искането доводи, че разноските, претендирани от страната не са присъдени в пълен размер, съдът приема, че подаденото от „Тюф инженеринг“ ЕООД искане следва да се квалифицира като претенция за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е неоснователно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая касационната жалба на „Тюф инженеринг“ ЕООД е уважена и на дружеството са присъдени разноски пред касационната инстанция съобразно искането на адв. Алексиев, направено в проведеното на 16.05.2024 г. открито съдебно заседание, ангажираните доказателства и съобразно представения списък, в който са посочени разходите на страната пред касационната инстанция, като размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е намален по съображенията, изложени в мотивите на съдебния акт, след възражение от насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разноски за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция на дружеството не са присъдени, но такива не са претендирани до приключване на устните състезания пред касационната инстанция (писмените бележки с искането са постъпили на 20.05.2024г., т.е. след приключване на устните състезания), а освен това не са налице и доказателства за действително направени разходи при първоинстанционното разглеждане на делото от страна на дружеството. Разходите на страната, направени при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция (адм. дело № 9311/2022г. по описа на ВАС), макар и установени с доказателства, също не могат да бъдат присъдени, тъй като не са претендирани своевременно до приключване на устните състезания по настоящото дело, както се посочи по-горе. Липсата на своевременно искане е пречка за присъждане на разходите, направени от страната в предходните съдебни инстанции и производства, както и за изменение на касационното решение в частта за разноските. В този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,