Определение № 906 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7158/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. И. и Н. П. Н. чрез пълномощник адв. М. Г. Адвокатска колегия [населено място] против определение № 177 от 22.10.2014г. по гр. дело № 5768/2014г. на Върховен касационен съд, второ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу решение от 26.06.2014г. по в. гр. дело № 29/2014г. на Окръжен съд [населено място]. Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответницата М. Г. И. чрез пълномощник адв. Г. Ц. Адвокатска колегия [населено място] в писмен отговор оспорва частната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното определение, че предмет на спора между страните е реална част от 290 кв. м от УПИ ІІІ-238 в кв. 48 на площ от 1150 кв. м по плана на [населено място], [община], по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 З.. По възражение за недопустимост на касационната жалба, съдът е обсъдил приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочил е, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд е определил цената на иска не върху данъчната оценка на целия имот (5773,10лв. съгласно приложено удостоверение за данъчна оценка), а върху спорната част и на това основание е събрал минималната държавна такса за образуване на делото в размер на 50 лв. такса. Посочил е, че цената на иска се определя окончателно от първоинстанционния съд и тя остава константна до окончателното приключване на производството включително и пред касационната инстанция (чл. 70, ал. 1 ГПК), с оглед на което и доколкото определената от първоинстанционния съд цена на иска е под 5000 лв., касационната жалба срещу въззивното решение се явява недопустима и като такава не ангажира компетентността на Върховния касационен съд. Това е дало основание на съда с обжалваното определение да остави касационната жалба без разглеждане като процесуално недопустима. Определението е законосъобразно. С разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, цената на иска е въведена като критерии, въз основа на който се преценява допустимостта на касационния контрол, изключен върху решения по въззивни дела с цена иска до 5000 лв. по граждански дела. Правилно съдът е посочил, че цената на иска се определя окончателно от първоинстанционния съд най - късно в първото заседание, и тя остава непроменена до приключване на производство, включително и пред касационната инстанция. Предметът на спора е установяване на правото на собственост върху реално определена част от 450 кв. м. (впоследствие е поддържана част от около 290 кв. м) от УПИ с площ 1150 кв. м. към минал момент - този на влизане в сила на кадастралния план и правилното му заснемане в плана. Цената на иска е определена върху данъчната оценка на спорната реална част, върху която е събрана и държавната такса. При цена на иска под 5000 лв., правилно съдът е приел, че касационната жалба е недопустима, поради изключен по силата на закона касационен контрол на въззивното решение. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото жалбоподателите следва да заплатят за настоящето производство съдебни разноски на другата страна в размер на 50 лв. адвокатско възнаграждение по направено искане и представен договор за правна защита. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.