Определение № 301 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2015 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба вх. № 11001/12. 10. 2017 г. от М. Г. И. и И. П. И., която съдържа както искане за допълване, на осн. чл. 250 ГПК, на определение № 222 от 18. 09. 2017 г. по гр. д. № 2880/15 г. на ВКС, I г.о. (стр. 1-4 от молбата), така и частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК срещу посоченото определение (стр. 4-8 от молбата). Администрирането и разглеждането на частната жалба е поискано само в случай на неуважаване на молбата по чл. 250 ГПК. Относно молбата по чл. 250 ГПК се иска допълване на постановеното в производство по чл. 307 ГПК определение на ВКС, като: а/. се обявят за нищожни заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31. 07. 2012 г по ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в. и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист от 31. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в, и се отхвърли подаденото от С. И. А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 3130115/25. 07. 2012 г., по което е образувано ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в; б/. да се отменят възлагателни постановления по изп.д. № 756/2012 г. на ЧСИ Н. П., тъй като същите са постановено по изпълнително дело, образувано въз основа на нищожен изпълнителен лист от 31. 07. 2012 г. Твърди се, че посочената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена за сумата 50000 лв., противоречи на разпореждане от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 59573/2014 г. на СРС, 127 с-в, потвърдено с определение № 24028 от 7. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 11688/15 г. на СГС, ТО, VI-5 с-в, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за остатъка от главницата от 250000 лв. Ответникът по молбата за допълване С. И. А. изразява становище за липса на основания по чл. 250 ГПК за уважаването й. Не оспорва, че разпореждане от 15. 06. 2015 г. по гр. д. № 59573/2014 г. на СРС, 127 с-в, потвърдено с определение № 24028 от 7. 12. 2015 г. по ч. гр. д. № 11688/15 г. на СГС, ТО, VI-5 с-в е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за остатъка от главницата от 250000 лв., но твърди, че причината за неуважаване на подаденото от него заявление е непредставяне в оригинален документ по чл. 417, т. 6 ГПК. Твърди, че на 21. 06. 2017 г. било подадено ново заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК за остатъка от главницата до 250000 лв., което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21. 06. 2017 г. по гр. д. № 35004/2017 г. на СРС, 88 с-в за посочената сума, както и изпълнителен лист от 21. 06. 2017 г. Ответницата по молбата за допълване Н. И. Х. – Б. изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е неоснователна. Производството по делото е образувано по подадени от М. Г. И. и И. П. И. молби за отмяна, на осн. чл. 303 ГПК, на влязло в сила решение от 16. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 11598/2014 г. на СГС, IV-В въззивен състав, с което са оставени без уважение жалбите им срещу постановление за възлагане на недвижим имот /апартамент/ от 20. 05. 2014 г. и постановление за възлагане на недвижим имот /гараж/ от 20. 05. 2014 г., и двете постановени по изп. д. № 20128470400756 по описа на ЧСИ Н. П.. С постановеното по делото определение № 222 от 18. 09. 2017 г. по гр. д. № 2880/2015 г. на ВКС, I г.о. производството по същото е прекратено поради недопустимост на подадените молби за отмяна. Съобразени са постановките на ТР № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК, т. 3, според което решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Подадените от М. Г. И. и И. П. И. молби по чл. 303 ГПК не съдържат искане за отмяна, нито за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в., издаден въз основа на цитираната заповед изпълнителен лист от 31. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в, както и искане за отхвърляне на подаденото от С. И. А. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 3130115/25. 07. 2012 г., по което е образувано ч. гр. д. № 35900/12 г. на СРС, 50 с-в и за отмяна, като издадени по образувано въз основа на нищожен изпълнителен лист изпълнително производство, възлагателни постановления по изп.д. № 756/2012 г. на ЧСИ Н. П.. Поради липса на направени искания в посочения смисъл, непроизнасянето по същите в мотивите и диспозитива на прекратителното определение не представлява непълнота на постановения съдебен акт по смисъла на чл. 250 ГПК. Съдът се е произнесъл по направените от молителите искания по чл. 303 ГПК за отмяна на решение от 16. 10. 2014 г. по ч. гр. д. № 11598/2014 г. на СГС, IV-В въззивен състав, като при проверката на допустимостта им по реда на чл. 307 ГПК е приел същите за недопустими – подадени срещу неподлежащ на отмяна по реда на Глава 24 ГПК съдебен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение