Определение № 253 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1995/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу разпореждане от 20.02.2015г. по гр.д.№130/2007г. на РС Радомир за връщане молба за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№38/2004г- на РС Радомир. Частният жалбоподател Д. С. К. поддържа жалбата по съображения за неправилност и недопустимост на постановеното определение, като моли същото да бъде отменено. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е подадена срещу акт, преграждащ развитието на делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението, с което е върнал като недопустима молба за отмяна на влязлото в сила решение от 09.05.2007г. по гр.д.№38/2004г- на РС Радомир, съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.306, ал.2 ГПК. Установено е, че молбата за отмяна/ подадена в деловодството на ВКС на 23.01.2015г./ е оставена без движение с разпореждане от 28.01.2015г. с указания за внасяне на държавна такса и за посочване точно и мотивирано на основанията за отмяна, като на 09.02.2015г. молителят е получил лично съобщение за дадените му указания. Констатирано е, че с молба от 12.02.2015г. молителят е представил доказателства за внесена държавна такса, но не е посочил какви са основанията му да иска отмяна на влязлото в сила решение. При тези данни съдът е върнал молбата за отмяна, тъй като не са отстранени в срок нередовностите й. Така постановеното определение е правилно. Изводът на съдът, че молбата за отмяна следва да отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК е правилен. На молителят - частен жалбоподател, е била дадена възможност да отстрани допуснатите нередовности, което той не е сторил в дадения му от съда срок. Следва да се има предвид и факта, че същата е и просрочена, тъй като молителят е узнал за решението най късно на 19.06.2009г., когато е подал първа по ред молба за отмяна на същото решение, т.е. молбата е подадена и извън сроковете по чл.305 ГПК. С оглед на горното, постановеното разпореждане за връщане на молбата за отмяна следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът