Определение № 630 от 29.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 545/2011 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат К. Г., с вх.№883 от 23.02.2011 год. на Великотърновския апелативен съд срещу Определение №8 от 26.01.2011 год. по в.ч.т.д.№13/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу протоколно Определение от 08.12.2010 год. по т.д.№98/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя на основание чл.253 ГПК за изменение на постановеното определение №679 от 12.11.2010 год. по т.д.№98/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от [фирма] на основание чл.372, ал.2 във вр. с чл.212 във вр. с чл.537, ал.2 във вр. с чл.604 ГПК инцидентен установителен иск срещу [фирма] и „Международна инвестиционна банка за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на залогодателя [фирма], заявено от Международна инвестиционна банка по Договор за залог на търговско предприятие. Жалбоподателят е целял съвместното разглеждане на този инцидентен установителен иск с настоящия иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] срещу същите ответници. Великотърновският апелативен съд е приел, че частната въззивна жалба на [фирма] е недопустима, защото, определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл.253 във вр. с чл.212 ГПК не подлежи на обжалване- не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като постановеното по реда на чл.253 във вр. с чл.212 ГПК от първоинстанционния съд определение е прекратително по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Ответникът Международна инвестиционна банка оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу прекратително определение, постановено от въззивен съд,/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното срещу Определение №8 от 26.01.2011 год. по в.ч.т.д.№13/2011 год. на Великотърновския апелативен съд той фактически се е произнесъл по необжалваемостта на определението на първоинстанционния съд, с което той е отказал приемането за съвместното разглеждане на предявения от частния жалбоподател [фирма] срещу [фирма] и Международна инвестиционна банка инцидентен установителен иск за установяване вписване на несъществуващи обстоятелства. Определението, с което е отказано съвместното разглеждане на инцидентния установителен иск, не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК, поради което не подлежи на инстанционен контрол. То не попада и в хипотезата на чл.274, ал.1,т.2 ГПК, защото не е прогласено от закона като изрично обжалваемо, поради което правилно Великотърновският апелативен съд е оставил частната въззивна жалба без разглеждане като процесуално недопустима. По въпроса за обжалваемостта на определението, с което съдът е отказал съвместното разглеждане на инцидентния установителен иск съществува и задължителна съдебна практика, формирана по реда на чл.274, ал.2 ГПК.-вж. Определение №297 от 12.04.2010 год. по ч.т.д.№124/2010 год. на ВКС, І Т.О., Определение №537 от 11.07.2011 год. по ч.т.д.№373/2011 год. на ВКС, І Т.О., Определение №214 от 01.04.2010 год. по ч.гр.д.№140/2010 год. на ВКС, ІV Г.О., Определение №318 от 14.06.2011 год. по ч.гр.д.№170/2011 год. на ВКС, ІІІ Г.О. С оглед изложеното дотук обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено, а в полза на ответника Международна инвестиционна банка разноски не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд