Определение № 8477 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2205/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. Д., от гр. София срещу разпореждане № 1013/29.01.2024 г. по адм. д. № 587/2023 г. на Административен съд софия-град. Счита обжалваното разпореждане за неправилно и претендира отмяната му. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното разпореждане съдът е върнал частната жалба на Д. Д. с вх. № 39947 от 09.11.2023 г. на АССГ /и № 16163 от 13.11.2023 г. на ВАС/. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: Частната жалба е оставена без движение за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. Указанията до жалбоподателя Д. са съобщени по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК на 15.01.2024 г. Седмодневният срок за изпълнение на указанията от датата на съобщение на разпореждането е изтекъл на 22.01.2024 г, поради което е съдът е върнал частната жалба. Разпореждането е неправилно: В случая съобщението до жалбоподателя Д., с което му се дава последна възможност да представи доказателства за внесена по сметка на ВАС такса в размер на още 15.00 лв. е върнато с отметка, че адресът е посетен на 14.12.23, 18.12.23г, 03.01.24, 13.01.24 г. но адресатът не е открит. На телефонния номер също не отговаря, според упоменатото в съобщението от връчителя. На това съобщение е поставена резолюция на съдия, че са налице основания за прилагане на чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съобщението да се счита за редовно връчено на 15.01.2024 г. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице редовно връчване на указанията на съда за довнасяне на държавна такса от 15.00 лв. при следните съображения: В настоящия казус липсват данни лицето да е напуснало адреса и да отсъства повече от месец от адреса, който е съобищило по делото. В случая данните сочат, че жалбоподателят Д. Д. не е открит на адреса на посочените от връчителя на съобщението дати, лицето не е намерено на адреса, посочен от него по делото. В тези хипотези има конкретна разпоредба в АПК, която е приложима в случая-чл.18а, ал. 9 АПК. Според тази норма когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. Именно чрез залепване на уведомление на вратата или пощенската кутия е следвало първоинстанционният съд да съобщи своите указания, което не е сторено. Съобщаването по реда на чл. 41 ГПК не е относимо към настоящата хипотеза на ненамерена, а не на напуснала адреса страна. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото да се върне за извършване на съобщаване на указанията на съда за довнасяне на 15.00 лв. държавна такса по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,