Решение № 17 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2010 г.

Решение № 17 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 78 от 10.06.2010 г., постановено по административно дело № 62/2010 г., Ловешкият административен съд е: 1) отменил решение № 4/2.03.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Николай Трифонов Николов, ЕГН 4902163028, от гр. Ловеч, ж. к. "Изгрев", бл. 412, вх. Б, ет. 5, ап. 10, и потвърдените с него разпореждания № 0-10-999-07-00009396/18.01.2010 г. и № 0-10-999-07-00009395/18.01.2010 г., издадени от Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с които е отказано на Николов отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност; 2) разпоредил връщане на делото като преписка на административния орган РУСО - Ловеч, за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Русе и постановяване на ново, с което да се остави в сила Решение № 4/2.03.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - РУСО - Ловеч. Ответникът Николай Трифонов Николов от гр. Ловеч депозира писмено възражение, с което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Административен съд - Ловеч да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Ловеч, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдяния от касатора порок. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че служебното правоотношение на Николай Трифонов Николов като директор на Областна дирекция "Земеделие" - Ловеч е прекратено от Министъра на земеделието и храните на 13.11.2009 г., считано от същата дата, поради съкращаване на длъжността, а преди това с друга заповед от 23.10.2009 г., връчена на 26.10.2009 г., е бил временно отстранен от служба до приключване на дисциплинарно производство срещу него. Пред РУСО - Ловеч Николов е представил два болнични листа за общо заболяване за периодите 5.11.2009 г. - 19.11.2009 г. вкл. и 20.11.2009 г. - 4.12.2009 г. вкл. - общо за 30 календарни дни. С две разпореждания от 18.01.2009 г. на ръководител по изплащането на помощите и обезщетенията при РУСО - Ловеч на Николов е отказано отпускане на парично обезщетение и по двата болнични листа, а с решение от 2.03.2010 г. директорът на ТП на НОИ - РУСО - Ловеч е оставил без уважение жалбата по административен ред срещу тези разпореждания и ги е потвърдил. За да уважи жалбата на Николай Трифонов Николов, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че постановените актове от директора на РУСО - Ловеч и от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - Ловеч са издадени в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО, регламентиращи отпускането на парични обезщетения за общо заболяване. Не са споделени изводите на административните органи, че Николов не е осигурен за риска общо заболяване към началото на временната неработоспособност, поради което не попада в кръга на осигурените лица, имащи право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Обоснована е тезата, че са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2 от КСО за отпускане на парично обезщетение на Николов по представените два болнични листа, защото временната му неработоспособност е настъпила до два месеца от прекратяване на осигуряването, и е в размер на 30 календарни дни (т. е. по-малко от 75 работни дни), като Николов не е получил пенсия или обезщетение за оставане без работа. Формулираният от решаващия съдебен състав на Административен съд - Ловеч правен извод за приложимост на чл. 42, ал. 2 от КСО е неправилен и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Съгласно цитираната разпоредба от КСО, за да възникне право на парично обезщетение за временна неработоспособност, трябва последната да е настъпила до 2 месеца от прекратяване на трудовия договор (респ. служебното правоотношение) или осигуряването. Прекратяването на служебното правоотношение с Николов е настъпило на 13.11.2009 г. Чл. 10 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По-нататъшното уточнение в ал. 2 на чл. 42 от КСО - "... или осигуряването, ...", визира кръга на самоосигуряващите се лица по чл. 4 от КСО. Отнесено към процесният казус това означава, че в случая двумесечният срок по чл. 42, ал. 2 от КСО започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение на Николов, а не от момента на временното му отстраняване от длъжност, защото последното е довело само до прекъсване на осигуряването, а прекратяването на осигуряването е настъпило едва с прекратяване на служебните правоотношения. Настъпването на временната нетрудоспособност на Николов, удостоверено с първия по време от представените болнични листи, е с предхождаща прекратяването на осигуряването начална дата - 5.11.2009 г., което изключва наличието на приложното поле на чл. 42, ал. 2 от КСО, поради липса на елемент от фактическия състав, и съответно налага извода, че в случая не е налице основание за изплащане на парично обезщетение. В резултат на временното отстраняване на 26.10.2010 г. на Николов от служба с оглед образуваното дисциплинарно производство срещу него, по силата на специален ред не му е плащана заплата и съответно не са се дължали от осигурителя осигурителни вноски. Когато няма изплатено възнаграждение за упражнявана трудова дейност, а поначало не е отпаднало основанието за това, тъй като не е прекратено служебното правоотношение към този момент, осигуряването на служителя е прекъснато, а не прекратено по смисъла на чл. 42, ал. 2 от КСО. Иначе казано, в случаите на временно спиране на дейността има само прекъсване на осигуряването, а прекратяването му настъпва едва при трайното и необратимо преустановяване на съответната правна или фактическа дейност. Случаят е аналогичен с прекъсването на осигуряването при неплатения отпуск за повече от 30 дни за календарната година и при самоотлъчките. Доколкото вторият от болничните листи е издаден след прекратяване на служебното му правоотношение, следва да се отбележи, че в случая установената временна нетрудоспособност на Николов не би могла да се раздели на периоди с оглед представянето на два болнични листа. Първичният болничен лист, който констатира настъпването на неработоспособността на лицето, определя началният момент на отпуска за временна неработоспособност и правото на изплащане на парично обезщетение. Рискът "временна неработоспособност", констатирана с първичния болничен лист, продължава до възстановяване на работоспособността на осигуреното лице, при което е ирелевантно колко болнични листи са издадени като продължение на първичния. С всеки последващ болничен лист не се определя ново право на парично обезщетение и нов момент на изчисляване на дължимото обезщетение, защото се касае за една и съща по основание временна неработоспособност, установена още с първичния болничен лист - става дума за едно заболяване, като след първичния болничен лист е издадено продължение, което се отнасят до същото заболяване, водещо до временна нетрудоспособност. От изложеното явства, че при постановяване на подложеното на касация съдебно решение съдът неправилно е приел, че нормата на чл. 42, ал. 2 от КСО урежда установените по делото факти, поради което правният му извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителните органи е в нарушение на материалния закон. Налице е отменителното основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилният съдебен акт трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна.