Определение № 482 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 138/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Б. ж. ст.” ЕО., гр. С. срещу определение № 108/03.12.2009г. по ч. т. дело № 670/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба на „Б. ж. с.” ЕО., гр. С. срещу решение № 280/06.04.2009г. по гр. д. № 2303/2008г. на Софийски апелативен съд в осъдителната му част. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението, тъй като съдебният състав не е посочил разпоредбата на ГПК, ограничаваща възможността за обжалване на въззивните решения в частта за разноските. Поддържа становище, че разпоредбата на § 1 от ПЗР на ГПК не съдържа ал. 3. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и касационната жалба да бъде допусната до разглеждане по същество. Ответникът „Л” О. /в несъстоятелност/, гр. С. не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Б. ж. с.” ЕО., гр. С. касационна жалба срещу решение № 280/06.04.2009г. по гр. д. № 2303/2008г. на Софийски апелативен съд в осъдителната му част и върне делото на въззивната инстанция за произнасяне по молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съдебният състав на Второ отделение, ТК на ВКС е приел, че създаденият с ГПК от 2007г. и приложим съгласно § 1, ал. 3 ПЗР на ГПК ред не предвижда самостоятелна обжалваемост на въззивното решение в частта за разноските. На основание чл. 248 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което съдът се е произнесъл по молбата на страната за допълване или изменение на решението в частта за разноските. Обжалваният съдебен акт е законосъобразен. Правилно е становището на решаващия съдебен състав, че касационната жалба следва да се счита за молба за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, компетентен за разглеждане на която е Софийски апелативен съд. Поради това, че въззивното решение е постановено след 01.03.2008г. и „касационната жалба” е подадена след тази дата, по аргумент от § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК производството по нея се подчинява на правилата на влезлия в сила ГПК от 2007г. В сега действащия ГПК не се предвижда възможност за обжалване на решението в частта за разноските – липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК /отм./. Редът за обжалване на съдебния акт в тази му част е уреден в чл. 248 ГПК и съгласно него страната следва да подаде молба за изменение на решението в частта за разноските в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК до съда, постановил съдебния акт. На обжалване пред ВКС подлежи определението, с което съдът допълва или изменя решението в частта за разноските, по реда, по който подлежи на обжалване самото решение, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение