Определение № 568 от 08.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 303/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на “О”АД срещу Определение № 429 от 14.01.2010 год. по ч.гр.д. № 1190/09 год. на Софийски окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 15.10.2009 год. по ч.гр.д. № 872/2009 год. на Ботевградския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя Б. Л. Т.. Позовал се е на това, че представеното извлечение от сметка не е редовно от външна страна. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател “О”АД се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложил е Определение № 118/2009 год. по ч.т.д. № 25/2009 год. на ІІ т.о. и Определение № 264/2009 год. по ч.т.д. № 210/2009 год. на І т.о. С тези определения ВКС се е произнесъл по минималните изисквания и реквизитите на извлечението от сметка и съответствието му с изискванията на ЗСч и Международните счетоводни стандарти (МСС). Настоящият съдебен състав счита, че касационен контрол ще следва да бъде допуснат за произнасяне дали е налице или не твърдяното противоречие с цитираната практика. Такова противоречие не е налице. Съставите на ВКС-Търговска колегия са се произнесли относно обсега на съдебната проверка по чл.418 ал.2 ГПК – редовността на извлечението от външна страна. Произнасянето на Софийския окръжен съд по посочения обуславящ материалноправен и процесуалноправен въпрос не противоречи на задължителната практика на ВКС. Представеното от “ОББ”АД т.нар.”извлечение от сметка” (в 3 екз.) е подписано от служител на клона на банката в гр. Б. без да е посочено длъжностното му качество (с оглед преценка на правомощията му) или неговото име. Нито един от трите екземпляра не е подпечатан с печата на банката. Т.е. в случая документът няма белезите на официален такъв по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК, без да е необходима допълнителна проверка за съответствие със специфичните изисквания на ЗСч и МСС. Правилна е преценката на съдилищата, че документът не е редовен от външна страна, поради което частната касационна жалба ще бъде оставена без уважение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.