Решение № 388 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2016 г.

Решение № 388 от 10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8482/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник-министъра на културата, действащ чрез юрк. Й. Ничева, против решение № 3057/4.05.2016 г. по адм. дело № 2342/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което е отменено становище № 33-НН-443/24.07.2013 г., издадено от заместник-министъра на културата, и преписката му е върната за нова произнасяне. С касационната жалба касаторът възразява, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт. Ответната страна - Г. Х. В., чрез пълномощника си адв. Л. Дамянов, в писмен отговор по касационната жалба оспорва нейната основателност по подробно изложени съображения, респ. поддържа първоинстанционното решение като правилно. В с. з., чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, допълнително развива съображенията си за правилността на обжалваното решение и моли същото да бъде оставено в сила. Претендират се разноски ведно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на АССГ да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е сезиран със спор за законосъобразността на становище № 33-НН-443/24.07.2013 г., издадено от заместник-министър на културата, с което на основание чл. 84, ал. 5, във връзка с чл. 80, ал. 4 от ЗКН е отказано съгласуването относно "Допускане за устройствено проектиране и Проект за ПУП - Изменение на ПРЗ и РУП за УПИ П-1 "За хотел", кв. 135 по плана на м. "Зона Б-3", С., с административен адрес: ул. "Ц. С." №...". С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на "Г. Х. В." становище № 33-НН-443/24.07.2013 г. на заместник-министъра на културата, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че в оспорения акт липсва законосъобразно обосноваване на причините за постановяване на отказа, поради което той следва да бъде отменен, а преписката- върната на административния орган за ново произнасяне с излагане на мотиви, съгласно дадените в решението указания. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. За да отмени оспорения административен акт, първостепенният съд формално се е позовал на събраните по делото доказателства и приетата съдебно- техническа експертиза, но не ги е анализирал в светлината на основните спорни въпроси. Съдът е основал мотивите си на заключението на вещото лице, приемайки, че според експерта предвижданията в ОУП на СО, приет с Решение № 697 по Протокол № 51/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/2009 г. на Министерския съвет, както и в действащия ПУП - ИПРЗ, ъгловият парцел между двете улици - "Опълченска" и "Ц. С.", представляващ УПИ II-1, кв. 135 по плана на м. "Зона Б-3", район "Възраждане" - СО, предвиждат свързано високоетажно застрояване в имотите, като към ул. "Опълченска" застрояването е жилищно, частично едноетажно и частично пететажно с ателиета, каквито са цифровите и буквени означения в чертежа, а откъм ул. "Ц. С." няма предвидена едноетажна част, а само 5-етажно с ателиета. Въз основа на така приетото е счел, че трите пункта, които са посочени в постановения отказ като основание, визиращи специалния статут на групов недвижим паметник на културата и поставените изисквания, не отговарят на действащия ПУП от 1993 г. Съдът се е мотивирал с констатациите на вещото лице без да съобрази обстоятелството, че всъщност формулираните задачи към експерта дават отговор на въпроса съответства ли предложения инвестиционен проект с предвижданията на плана, но не е съобразил, че целта на процедурата по чл. 84 ЗКН не е изследването на съответствието на предложения инвестиционен проект с ПУП, доколкото това обстоятелство би било въпрос на съответствието на плана с изискванията на ЗУТ, но не това е предмет на настоящия спор. Мотивите за отказа за съгласуване са, че внесеното искане за допускане изработване на изменение на действащ ПУП за УПИ II-1, кв. 135, местността "Зона Б-3", гр. С., засяга имоти, които попадат в "Групов паметник на културата- "Зона на работническото движение"; в територията на груповия паметник на културата е "Къща - музей Г. Димитров" (северна част от къща- близнак) и южната част на къщата, свързана с името на П. Дънов, на ул. "О. №...-66, в кв. 35, пл. № 31, както и в кв. 136 и 137 по плана на С., която е исторически паметник на културата, с категория "Национално значение". Изразеното от решаващия административен орган становище в мотивите на акта е било, че статутът на територията, съгласно § 10 и § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН, запазва статута си на недвижима културна ценност, но съдът е достигнал до необоснован извод досежно законосъобразността на мотивите на процесния отказ. Къща- музей "Г. Димитров" под № 142 е описана в актуализиран списък, приет с Протокол № 49/14.12.1987 г. на Архитектурна комисия при Експертен съвет на НИПК и съгласно него представлява недвижима културна ценност. От протокол № 11 от заседание на НСОПК от 29.06.1998 г., утвърден от министъра на културата, е видно, че в сградата на ул. "О." №... се обособяват два отделни исторически паметника на културата, като южната част е свързана с името на П. Д. и получава статут на исторически паметник на културата. В този смисъл основателно касаторът твърди, че отменителното Разпореждане № 86 на МС от 10.06.1992 г. не променя статута на културна ценност на къщата на Г. Димитров и не отнема на територията около тази къща, а именно в граници между ул. "Опълченска", ул. "Цар симеон", ул. "Кирил и Методий и ул. "О. П." статута на защитена зона със специален режим на опазване. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав приема, че с обжалваното решение е даден необоснован отговор на основния спорен въпрос: дали процесният отказ, издаден на основание чл. 84, ал. 5 във вр. с чл. 80, ал. 4 ЗКН, относно "Допускане на устройствено проектиране и Проект за ПУП- Изменение на ПРЗ и РУП за УПИ II-1 "за хотел", кв. 135, по плана на Зона Б-3, гр. С., с адм. адрес ул. "Ц. С." №..., както и въведените с него три изисквания, са в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство или не. Изводът на съда, че в оспорения акт не са изложени съображения относно териториалния обхват на недвижимите културни ценности и режима на опазването им, определен с акта за тяхното деклариране или с акта за предоставяне на статут (чл. 79 ЗКН) е основан на необоснования извод, че Разпореждане № 86 на МС от 10.06.1992 г. не променя статута на културна ценност, както бе посочено по- горе. Съгласно чл. 80, ал. 4 ЗКН, не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. В конкретния случай видно и от събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ, както и изложеното по-горе, представеният за съгласуване проект за ПУП- Изменение на ПРЗ и РУП не отговарят на изискванията на чл. 80, ал. 4, а именно не е спазен режима за опазване на недвижимите културни ценности. След като е налице неспазване на режима за опазване, то за административния орган на основание чл. 80, ал. 4 ЗКН било задължение да не съгласува устройствения план, което е и направил. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на Г. Х. В. против становище № 33-НН-443/24.07.2013 г., издадено от заместник-министъра на културата, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,