Определение № 284 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 129/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4927/22.11.2019 г., подадена от С. Д. М. и М. Д. М., чрез адвокат Б. К., срещу решение № 403 от 11.10.2019 г. по гр. д. № 276/2019 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено изцяло решение № 72 от 6.06.2019 г. по гр. д. № 4/2019 г. на Районен съд - Чепеларе и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на С. Д. М. и М. Д. М., че Д. Е. Д. и Р. Е. Д. са собственици при равни права на целия приземен етаж, представляващ обект с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв. м, находящ се в сграда № 2 (източен близнак), с идентификатор , построена в поземлен имот с идентификатор *, с площ от 905 кв. м, по КККР на [населено място], на основание договор за дарение, за който е съставен нотариален акт № *, том *, дело № */2018 г., и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху килер с размери 2.57 м/1.91 м и две помещения - с източно изложение, с размери 3.75 м/2.70 м, и със североизточно изложение, с размери 3.75 м/2.95 м, находящи се в него.

Въззивният съд е посочил, че по делото е предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който Д. Е. Д. и Р. Е. Д. претендирали да бъдат признати за собственици при равни права на основание договор за дарение с нот. акт № *, т. *, рег. № *, д. № */2018 г., извършено от техните родители, на приземния етаж с идентификатор *****, описан по-горе, и бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху него, като след допуснато изменение на иска в съдебно заседание от 20.05.2019 г. е претендирано предаване на владението на килер и две стаи с източно и североизточно изложение от приземния етаж. Приел е за неправилни изводите на районния съд за неоснователност на иска, съгласно които приземният етаж е обща част и като такава не може да бъде самостоятелно предмет на прехвърлителна сделка.

Окръжен съд – Смолян е посочил, че по делото не е спорно, че бащата на ищците Е. Д. Д., заедно с М. В. Т., закупил с нот. акт № *, т. *, д. № */1975 г. дворно място от 950 кв. м, представляващо парцел *-* в кв. 60 по плана на [населено място] от 1962 г., като със строително разрешение № 19/21.06.1975 г. на двамата и на Д. Е. Д. и В. Е. Д. било разрешено да построят четирифамилна жилищна сграда, въз основа на одобрен проект, върху 180 кв. м в парцел *-* в кв. 60. С договор за групов строеж по чл. 192 З. (отм.) Е. Д. Д. и М. В. Т., като собственици на парцела (*-* в кв. 69 по плана на [населено място] от 1978 г.), и съответно Д. Е. Д. и В. Е. Д. – техни бащи, на които първите двама отстъпили право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2, т. 2 З. (отм.), се задължили с общи средства и усилия да построят жилищна сграда, състояща се от две части, построена на калкан - източна и западна, на два етажа, изба и два гаража, съгласно одобрен архитектурен проект, като се договорили жилищата и другите обекти да се разпределят по следния начин: Е. Д. Д. да получи целия втори жилищен етаж от източното крило, двете изби под източното крило, целия таван на източното крило, гаража в източното крило и 1/4 ид. ч. от общите части на цялата сграда; Д. Е. Д. (баща на Е. Д. Д. и дядо на ищеца Д. Е. Д., на когото било отстъпено право на строеж да построи първия жилищен етаж), да получи целия първи жилищен етаж от източното крило и 1/4 ид. ч. от общите части на сградата; М. В. Т. и В. Е. Т. получавали, съответно, западното крило на жилищната сграда, което не е предмет на делото.

Въззивният съд е изложил, че представеният договор за групов строеж е такъв по чл. 192, ал. 1 З. (отм.), с нотариална заверка на подписите. Същият е облигационен и само определя правата и задълженията на участниците в него при изпълнение на строежа, но няма вещноправно действие. При него съсобствеността върху сградата възниква по приращение на основание чл. 92 ЗС в обема на притежаваното вещно право от терена или въз основа на учреденото право на строеж, пристрояване или надстрояване, поради което предмет на съсобственост е цялата сграда. Законът е предвидил прекратяването на съсобствеността да стане по реда на чл. 192, ал. 4 З. (отм.) с разделителен протокол (договор за доброволна делба), който има прехвърлителен ефект за правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти в общата сграда, придобита по силата на приращението. Визирал е, че в случая страните нито твърдят да са направили делба по реда на чл. 192, ал. 4 З. (отм.), нито представят доказателства за това, поради което е направил извод, че построената жилищна сграда е останала съсобствена.

Съдът е посочил, че бащата на ищците Е. Д. Д. бил признат за собственик на основание давностно владение с нотариален акт акт № *, т. *, д. № */2005 г. на втори жилищен етаж, 1/2 ид. ч. от приземния етаж, състоящ се от три помещения, килер и коридор и гараж от 16 кв. м, находящи се в източната половина на жилищната сграда, със застроена площ от 90 кв. м, от четирифамилна жилищна сграда, със застроена площ от 180 кв. м, построена в поземлен имот № *, за който е отреден парцел *-* в кв. 69 по плана на [населено място]. С нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */2008 г. Е. Д. Д. бил признат за собственик на основание давностно владение на приземния етаж от източната половина на сграда, с идентификатор **, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, със застроена площ от 90 кв. м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С нотариален акт № *, т. *, д. № */2005 г. Е. Д. Д. и съпругата му С. С. Д. продали на сина си Д. Е. Д. втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, представляваща източната половина със застроена площ от 90 кв. м, построена в поземлен имот № *, за който е отреден парцел *-* в кв. 69 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */2018 г. ищецът Р. Е. Д. бил признат за собственик на основание извършено строителство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ трети жилищен етаж от източната половина на сграда с идентификатор **, ведно с 15.68 кв. м идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Легитимирайки се като собственици на приземния етаж в източната половина на процесната жилищна сграда, придобит по време на брака с горепосочения нотариален акт, Е. Д. Д. и съпругата му С. С. Д. дарили същия на синовете си - ищците по делото Д. Е. Д. и Р. Е. Д., при равни права, с нотариален акт № *, т. *, рег. № *, д. № */2018 г. Дядото на ищците - Д. Е. Д., на когото било отстъпено право на строеж да построи първия етаж, с нот. акт № *, т. *, рег. № *, д. № */2006 г. бил признат за собственик на основание давностно владение на първия жилищен етаж от източната реална половина на жилищната сграда, построена в УПИ *-* в кв. 69 по плана на [населено място], ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Същия първи етаж Д. Е. Д. и съпругата му К. С. Д. продали с нот. акт № *, рег. № *, д. № * /2006 г. на ответницата по делото и тяхна дъщеря С. Д. Д., по време на брака й с ответника М. Д. М..

Въз основа на така посочените нотариални актове, въззивният съд е заключил, че ищецът Д. Е. Д. е собственик на втори жилищен етаж, ищецът Р. Е. Д. е собственик на трети жилищен етаж, ответниците С. и М. М. са собственици на първи жилищен етаж, а ищците, при равни права по 1/2 ид. ч., са собственици на приземния етаж от процесната жилищна сграда - източна реална половина с идентификатор ****. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели И. Б., З. К. и Ф. Т. се установява, че в приземния етаж са налице три стаи, килер и гараж, две от които (вдясно) и килерът вляво се ползват от С. Д., като тя държи ключа от тях, а ищците ползват гаража и другата стая.

Съдът е посочил, че с влязло в законна сила решение № 82/21.10.2010 г., постановено по гр. д. № 111/2010 г. на РС - Чепеларе, предявеният от С. М. и М. М. против Е. Д., С. Д. и Д. Д. установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от процесния приземен етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, бил отхвърлен като неоснователен; със същото решение бил отхвърлен като неоснователен и предявеният от С. М. срещу Е. Д., С. Д. и Д. Д. иск за собственост на 1/8 ид. ч. от гараж, находящ се в приземния етаж. С влязло в сила решение № 216/8.07.2011 г. по адм. д. № 157/2011 г. по описа на Аминистративен съд - С. било обявено за нищожно извършеното по заявление на Е. Д. Д. изменение на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-57/28.08.2006 г. на изп. директор на АГКК, с което изменение бил нанесен като самостоятелен обект в сграда имот с идентификатор *., намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, като било прието, че изменението е извършено в нарушение на процедурата – без издадена заповед за одобрение на изменението, без подписан акт за непълноти и грешки и без представено удостоверение по чл. 202 ЗУТ.

Съдът е кредитирал при постановяване на решението си заключението на вещото лице от назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което по одобрения на 28.05.1975 г. архитектурен проект приземният етаж (сутерен-изби) се състои от стълбищна клетка, коридор, гараж, две избени помещения, укритие и килер. При огледа на място на приземния етаж вещото лице е установило, че достъпът до приземния етаж се осъществява от вътрешната стълбищна клетка на жилищната сграда и се състои от коридор, четири стаи и гараж. П. етаж е изграден от масивна, монолитна конструкция със стени от каменна и тухлена зидарии, бетонни пояси, стоманобетонни греди и колони и стоманобетонна плоча на таванската конструкция. К. е с под от монолитна мозайка, стени с дървена ламперия, гладка мазилка, варосана, таван с гладка мазилка, варосана, светли размери в плана – 4.07 м/1.23 м, светла височина – 2.32 м, входна врата с размери 80 см/200 см. Стаята със североизточно изложение, намираща се вляво от коридора, е с достъп през врата с размери 80 см/200 см, под с дървено дюшеме, стени и таван с гладка мазилка, варосана, светли размери в плана – 3.75 м/2.95 м, светла височина – 2.32 м, прозорец на северната фасада с размери 1.32 м/1.07 м; стаята с източно изложение, намираща се вляво от коридора, с достъп през врата с размери 80 см/200 см, е с под - дървено дюшеме, стени и таван - гладка мазилка, варосана, светли размери в план – 3.75 м/2.70 м, светла височина – 2.32 м, прозорец на източната фасада с размери 1.38 м/1.11 м. Стаята с югоизточно изложение, намираща се срещу входната врата на етажа, с достъп през врата с размери 80 см/200 см е с под - дървено дюшеме, стени и таван - гладка мазилка, варосана, светли размери в план – 5.23 м/2.57 м, светла височина – 2.32 м, прозорец на източната фасада с размери 1.38 м/1.13 м и прозорец на южната фасада с размери 1.41 м/1.13 м. Помещението (по проект килер) се намира вдясно от коридора, с достъп през врата с размери 80 см/200 см, с под - монолитна мозайка, стени - фаянсова облицовка и гладка мазилка варосана, таван - гладка мазилка варосана, изградена лята мивка с фаянсова облицовка, светли размери в плана – 2.57 м/1.91 м, светла височина – 2.32 м, прозорец към стълбищната клетка. Г. се намира вдясно от коридора, с достъп през врата с размери 80 см/200 см, под - бетонна настилка, стени - тухлена и каменна зидарии, таван – стоманено-бетонна плоча, светли размери в плана – 5.20 м/2.61 м, светла височина – 2.34 м, на южната фасада е монтирана двукрила врата тип „гаражна”, с размери 2.50 м/2.16 м, в гаража е изградена тоалетна с размери в плана 1.55 м/1.66 м, с бетонна настилка на пода, частична гл. мазилка по стените, таван – стоманено-бетонна плоча, монтирана е тоалетна чиния. В приземния етаж са извършени довършителни работи, с които помещенията, с изключение на гаража, са били преустроени за живеене - три стаи, кухня и тоалетна, изградена в гаража. Съгласно т. 50 на § 5 от ДР на ЗУТ характеристиката на процесния етаж е „надземен етаж“, тъй като на северната фасада етажът се намира над терена, а на южната фасада се намира на терена. Вещото лице е изразило становище, че приземният етаж не е обща част на сградата, а обща част от приземния етаж се явява стълбищната клетка, по която се осъществява достъп до жилищните етажи на сградата. Посочило е, че процесният етаж не представлява самостоятелно жилище-апартамент. Съгласно заключението, понастоящем помещенията, намиращи се в процесния етаж, са устроени за живеене, но архитектурното разпределение не отговаря на изискванията за жилище-апартамент. На източната реална половина от жилищната сграда не е направено обособяване на самостоятелни обекти в сграда. Съгласно одобрения на 28.05.1975 г. архитектурен проект, в приземния етаж (в проекта отбелязан като сутерен-изби) са разположени стълбищна клетка, гараж, две избени помещения, килер и укритие (П.), изискващо се от Гражданска защита. Ако на жилищната сграда е било направено обособяване на самостоятелни обекти в сграда, в процесния приземен етаж самостоятелен обект в сграда би бил гаражът, двете избени помещения би трябвало да се придадат на двата жилищни етажа, а килерът, укритието, коридора и стълбищната клетка биха били общи за собствениците на жилищните етажи. След направена справка в Службата по ГКК - С. вещото лице е установило, че при първоначалното одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2006 г., в сградата с идентификатор ** били нанесени два самостоятелни обекта, с идентификатори * - първи жилищен етаж, и * - втори жилищен етаж, като процесният приземен етаж не бил нанесен като самостоятелен обект. За първи път приземният етаж бил нанесен в кадастралната карта на [населено място] със заявление № 94-8168/28.11.2008 г., подадено от Е. Д. Д., и изработен от лицензирана фирма цифров модел на самостоятелен обект - приземен етаж, като бил поставен идентификатор * - нов обособен обект. Това нанасяне било отменено с решение № 216/8.07.2011 г. на Административен съд – Смолян, влязло в сила. Вещото лице е посочило, че понастоящем процесният приземен етаж е нанесен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** след заявление с № 01-227 841/26.07.2017 г., подадено от Е. Д. Д., като нанасянето е на основание чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, въз основа на влязло в сила решение № 82/21.10.2010 г. на Районен съд - Чепеларе, потвърдено с решение № 5/16.02.2011 г. на Окръжен съд – Смолян, и нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № */2008 г. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е нанесен като: обект - приземен етаж, на ет. 1, вид на собствеността - съсобственост, тип - друг вид самостоятелен обект в сграда, брой нива - 1, площ по документ 90 кв. м, общи части и право на строеж. Не е издаван акт за повторно нанасяне на обект с идентификатор *** и ответниците не са били уведомени съгласно чл. 53а, ал. 1 ЗКИР. След извършената проверка в [община] вещото лице е установило и че няма издавани строителни книжа (одобрен архитектурен проект и др.) за преустройство на процесния приземен етаж в жилищен в полза на ищците след решението на Административен съд - Смолян, с което била отменена заповедта за поставяне на идентификатор на процесния имот.

Въз основа на така изложеното, въззивният съд е намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищците не са доказали, че са собственици на процесния приземен етаж и че ответниците без правно основание ползват две стаи и килер от него. По изложените по-горе съображения относно наличието на договор за групов строеж по чл. 192, ал. 1 З. и липса на извършена делба, е приел, че след като бащата на ищците Е. Д. Д. е притежавал 1/2 ид. ч. от дворното място, върху което била построена четирифамилната жилищна сграда, то след построяването й той по силата на приращението станал собственик на 1/2 ид. ч. от същата или на източната половина, включваща втори жилищен и приземен етаж. От своя страна, Д. Е. Д. - дядо на ищците, станал собственик само на първия жилищен етаж от източната половина, за който имал отстъпено право на строеж. След като притежавал само първия етаж, Д. Д. продал на дъщеря си С. право на собственост в същия обем, т. е само на първия жилищен етаж. Същевременно бащата на ищците придобил по давност и втория жилищен етаж, както и приземния етаж, който впоследствие през 2018 г. дарил на ищците.

Въззивният съд е изложил, че от представения по делото архитектурен проект, одобрен на 20.05.1975 г., е видно, че във всеки от етажите в източната половина на четирифамилната жилищна сграда има предвидено складово помещение - килер. Въз основа на заключението на вещото лице е приел, че приземният етаж не представлява обща част на сградата. Посочил е, че в архитектурния проект няма предвиждане коя от избите към кой етаж принадлежи и е намерил това за логично, предвид факта, че във всеки от етажите е било предвидено складово помещение. Счел е за неправилен и извода, че гаражът, представляващ част от приземния етаж, е обща част. Съдът е изложил мотиви, че в случая е без значение фактът, че за приземния етаж не е налице одобрен инвестиционен проект за преустройството му в жилищен, макар че фактически е бил пригоден за живеене и светлата му височина е в допустимите нормативни отклонения, с оглед на което, по становище на вещото лице, при заявено искане може да бъде одобрен проект за преустройство. Посочил е, че нормативните разпоредби, действащи както по време на построяване на къщата, така и понастоящем, позволяват в многофамилна жилищна сграда да има и други освен жилищни помещения - ателиета, кабинети за творческа дейност, помещения за комплексно обслужване (заведения на търговската мрежа и за комунални и битови услуги, помещения за културни нужди, занимални за деца, помещения за нуждите на гражданската отбрана и др.), помещения за обществени мероприятия, паркинги и гаражи и др., по изключение трафопостове, както и други обекти и съоръжения на техническата инфраструктура, при съблюдаване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и на нормите за безопасност. Позовал се е на заключението на вещото лице, съгласно което в кадастралната карта процесният приземен етаж не е обозначен като жилищен, а като друг вид самостоятелен обект в сграда. При така изложеното е приел, че обстоятелството, че за приземния етаж не е бил одобрен проект за преустройство в жилищен, не означава, че той автоматично се превръща в обща част на сградата. Посочил е, че в случая етажната собственост не е възникнала с построяването на сградата, а много по-късно - след снабдяване на участниците в груповия строеж с нотариални актове по давностно владение, което не означава, че приземният етаж, който по приращение е станал собственост на собственика на терена Е. Д., в по-късен момент от индивидуална собственост се е превърнал в обща част, след като други лица са придобили собственост върху отделните етажи. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС и на дадената с нея дефиниция за това какво е обща част, съдът е заключил, че в конкретната хипотеза приземният етаж не представлява обща част, тъй като не служи за общо ползване нито по естеството си, нито по предназначението си. Приел е, че този етаж има самостоятелно фактическо съществуване, самостоятелен обект е на правото на собственост, придобит първоначално от бащата на ищците, а след това на основание договор за дарение от самите ищци, независимо, че не е жилище, доколкото може да се ползва като ателие или кабинет, което се позволява от закона, като в него се помещава и гараж, който не представлява обща част. В този смисъл Окръжен съд – Смолян е приел за неоснователно твърдението на С. М. и М. М., че приземният етаж не отговаря на изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР да е обект на собственост и да има самостоятелно функционално предназначение.

Във връзка с наведените от С. М. и М. М. доводи, че след обявяването от административния съд за нищожно нанасянето на самостоятелен индентификатор на приземния етаж, процесният етаж от индивидуална собственост е станал обща част, поради което и договорът за дарение е нищожен, въззивният съд е изложил, че кадастралните карти и регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите; неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на вещни права. Посочил е, че след като праводателят на ищците е станал собственик на приземния етаж, липсват твърдения и доказателства някой да му е отнел това право, като ответниците по исковата молба не са се позовали и на изтекла в тяхна полза придобивна давност. За неоснователни е приел и доводите им, че след като след построяването на сградата не е била извършвана делба, то нотариалния акт за дарение е нищожен поради липса на предмет, като е посочил, че праводателят на ищците Е. Д., като собственик на земята, е станал собственик на построената сграда, в това число и на приземния етаж, на основание приращение по реда на чл. 92 ЗС.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. З ГПК, като твърдят, че са налице факти и обстоятелства от значение за точното прилагане па закона, както и за развитието на правото.

Формулират следните въпроси:

1. Може ли С. да нанесе самостоятелен обект в сграда с идентификатор 80371.241.709.2.3 на основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР без жалбоподателите да са били уведомени, при наличие на нищожно според тях решение на PC - Ч. № 82/21.10.2010 г. по гр. д. № 111/2010 г.

Излагат съображения, че посоченото решение е нищожно поради липса на предмет, поради наличие на противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

2. Ако отново сме изправени пред нарушение на процедурата по нанасянето на новия обект, характеризиран като „друг вид самостоятелен обект в сграда”, както това е станало по молба на Е. Д. № 01-227841/26.07.2017 г., то налице ли е такъв нов обект, който да е предмет на дарение.

Считат, че такъв нов обект няма, тъй като не отговаря на изискванията на закона да има самостоятелно функционално предназначение. Излагат, че в случая самостоятелният обект е посочен с площ от 90 кв. м, в която площ се включват гаражът, противорадиационното укритие, общият коридор, килерът, които са общи на всички съсобственици. Ако тези площи се приспаднат, то обектът остава с незначителна площ, без обособени граници. Остават свободни единствено мазетата, които следва да обслужват жилищните етажи, които не са обособени самостоятелно, а се обслужват от общия коридор.

3. Може ли да се реализира сделка като тази през 2018 г., без да е налице нотариален акт, легитимиращ дарителите като собственици на обекта.

По този въпрос жалбоподателите излагат, че при сделката е бил използван нотариален акт № *, т. *, дело № */2008 г., който има за предмет жилище-апартамент, който смятат за нищожен по изложените по-горе съображения. Сочат, че този нотариален акт е механичен сбор от нот. акт № *, том *, дело № */2008 г. и нотариален акт № *, том *, дело № */2005 г., първият от които също е нищожен поради липса на предмет.

4. Във всички случаи ли при наличие на предвидени килери в жилищните етажи не следва да са налице избени помещения;

5. В случая каква е сделката - нищожна или действителна.

По последния въпрос жалбоподателите визират Тълкувателно решение № 3/28.06.2016 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, ако към момента на сключване на сделката реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект съобразно изискванията на действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Считат, че в случая не е налице хипотезата на това тълкувателно решение, като отново се позовават на изложените по-горе съображения, както и на наличието на изначална невъзможност да бъде изготвен и утвърден инвестиционен проект, предвид обстоятелството, че светлата част на процесния приземен стаж е 2.32 м. Позовават се на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, чл. 72, ал. 4, като твърдят, че светлата височина на първия приземен етаж в нови жилищни сгради, когато той е предназначен за магазини и заведения за обществено хранене, трябва да бъде най-малко 3.20 м; при преустройства на съществуващи помещения за нежилищни нужди, при условията на чл. 38, ал. 3, 4 и 5 ЗУТ, височината на помещенията може да бъде и по-малка от 3.20 м. Сочат, че в случая, при приетото от Окръжен съд – Смолян, че помещенията могат да се ползват за ателиета, помещения, свързани с комплексно обслужване, заведения за търговската мрежа и за комунално битови услуги, при преустройство на съществуваща сграда светлата площ може да бъде под 3.20 м, но в никакъв случай по-ниска от допустимата светла площ от 2.60 м. Позовават се и на разпоредбата на чл. 202 ЗУТ с твърденията, че правни сделки за прехвърляне на реално определени части от недвижими имоти се извършват, само ако обособените дялове или части отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти, като поради липса на такива проекти твърдят нищожност на сделките поради невъзможен предмет.

Ответниците по касационната жалба са депозирали отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В конкретния случай формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси №№ 1, 2, 3 и 5 нямат характера на такива по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не притежават необходимата абстрактност. Въпросът по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е конкретен в указаната с визираното по-горе тълкувателно решение степен - да е свързан с решаващите съображения на съда и предмета на делото, но без необходимата абстрактност от фактическите твърдения и теза на страната същият губи характеристиката си на правен и се свежда до оспорване на крайните изводи на съда по същество, както е и в случая. Изложените от С. М. и М. М. въпроси представляват израз на несъгласието им с правните констатации на съда в обжалваното решение, направени въз основа на конкретните доказателства по делото, като същите подлежат на разглеждане от касационната инстанция едва след допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос е формулиран твърде общо, като предполага съдът да разгледа и обсъди всички нормативни актове, имащи отношение към него, както и всички възможни хипотези, като не такъв е смисълът и целта на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.

По отношение на нито един от формулираните въпроси жалбоподателите не са изложили каквито и да е съображения защо считат, че те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Допълнително, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС следва да отбележи, че първият въпрос е изцяло ирелевантен към предмета на спора, доколкото одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите (т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС). Същият извод за неотносимост е налице и по отношение на втория въпрос, тъй като само по себе си законосъобразното нанасянето на самостоятелен обект в кадастралната карта и кадастралните регистри не е безусловно необходима предпоставка, за да се приеме съществуването на такъв обект.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответниците по жалбата имат право на 500 лв. разноски за адвокат, направени в производството пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,