Определение № 375 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК и по чл. 250 ГПК, образувано по молба на Д. А. Г. ,чрез адв. К. Б. С решение № 70 от 02.02.2024г по гр.д. № 4628 /2022 г. по описа на ВКС, III- тo по същество е разрешен спор относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. Г. ,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 и чл.143 СК.Касационната жалба на А.-М. К. И. срещу решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана не е уважена в частта относно предоставяне упражняването на родителските права на бащата Д. А. Г. и местоживеенето при него ,по тази касационна жалба въззивното решение е отменено в частта относно личните отношения на майката с детето, както и в частта за разноските .С решение № 70 от 02.02.2024г по настоящото дело Върховен касационен съд е определил нов режим на лични контакти. Издръжката е била определена от въззивния съд в поискания от бащата размер, като с решение № 70 от 02.02.2024г по настоящото дело Върховен касационен съд е оставил в сила решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана в частта, с която майката А.-М. К. И. от [населено място] е осъдена да заплаща на малолентото дете К. Д. Г. чрез неговия баща и законен представител Д. А. Г. месечна издръжка в размер нса 180 лева, считано от влизане на решението в сила до настъпването на законна причина за нейното изменение,със законните последици. В едномесечния срок по чл.248, ал. 1 ГПК е постъпила молба с искане за допълване на решението в частта за разноските в касационното производство ,каквото искане Д. А. Г. е направил своевременно и липсва произнасяне от съда.На следващо място Д. А. Г. иска да бъде поправен размера на дължимата от майката издръжка,за да бъде поне една четвърт от размера на минималната работна заплата,тоест -233,25лв ,тъй като с ПМС №193 от 12.10.2023г е бил определен нов размер на същата,считано от 01.01.2024г, а решението на касационната инстанция е обявено след тази датата,към която определената от Окръжен съд – Монтата издръжка вече не е била актуална. От насрещната страна А.-М. К. И. е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който чрез пълномощник адв. В. И. се оспорва искането за присъждане на разноски като неоснователно с оглед характера на производството,което е спорна съдебна администрация.Изтъква се недопустимост на искането решението да се изменя с присъждане на издръжка в по-голям размер,за което не е имало иск ,освен това определената издръжка е съобразена с всички обстоятелства ,взети предвид от съда. Искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на решението в частта за разноските е допустимо като подадено в законния едномесечен срок.При постановяване на решението съдът не се е произнесъл по искането на ответника в касационното производство да му се присъдят разноски и следва да стори това с настоящето определение. Искането на молителя Д. А. Г. да му се присят сторените в касационното производство разноски е неоснователно ,предвид характера на воденото производство и предвид разясненията по прилагане разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК Съгласно Тълкувателно решение №3 от 27.06.2024г по тълк. д. №3/2023г ОСГК на ВКС в случай като настоящия, когато с решението по същество на касационната инстанция не налице пълно отхвърляне на касационната жалба – определен е друг,по разширен режим на лични отношения след отмяна на въззивното решение в тази част, разноските остават за страните, както са направени - както сторените при въззивното обжалване, така и разноските за касационната инстанция. Искането за допълнително решение, с което по същество да се измени постановеното решение № 70 от 02.02.2024г по гр.д. № 4628 /2022г. по описа на ВКС, III- тo г.о с присъждане на по- висок размер на издръжката ,за да отговаря същият на изискването в чл.142, ал.2 СК за минималната издръжка за едно дете към датата на обявяването на решението, е неоснователно. При определянето на дължимата издръжка от съда на основание чл. 143, ал.2 СК при разрешаване на спор относно упражняването на родителските права, личните отношения с другия родител и дължимата от него издръжка, принципите на диспозитивното и служебното начало намират съчетано приложение.Издръжката е била присъдена от въззивния съд в поискания размер и е определена законосъобразно.При потвърждаване на решението от касационната инстранция в тази част е отчетено включително,че не е налице законово основание за изменение на нейния размер, при взетите предвид /включително служебно от съда/обстоятелства към датата на последното съдебно заседание – 30.11.2023г, в което заседание делото е обявено за решаване.Това е моментът,в който съгласно чл. 235,ал.1 ГПК разглеждането на делото е завършено и от значение за прилагане на императивното изискване в чл. 235, ал.2 ГПК съдът да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и върху закона, а не датата на обявяване на съдебното решение (в случая 02.02.2024г).Съдът е длъжен да не основава решението си на обстоятелства, установени след приключване на разглеждането му(в случая разглеждането е приключило на 30.11.2023г) съответно не прилага закона с препращане към на обстоятелства ,сочени с подзаконов нормативен акт,който не е в сила (чл.142,ал.2 СК и ПМС№193 от 12.10.2023г за определяне размера на минималната работна заплата за страната ,в сила от 01.01.2024г).Има законоустановеност на дължимата издръжка и нейния минимален размер за едно дете, същевременно не се преодоляват неоттегляемостта на решението (чл.246ГПК) посредством допълване и поправка на присъдения размер издръжка,както се поддържа в молбата.Законът предвижда исков ред за изменение на присъдена издръжка. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,