Определение № 1622 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1253/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – адв. Е. Б., с която се иска спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №203/06.06.2024г., постановено по в.гр.д. № 840/2023г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение №260012/02.10.2023г. по гр.д. №154/2020г. на РС – Костинброд, и молителят е осъден да заплати на ищеца М. А. И. сумата от 12 338,95 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпило събитие – кражба на лек автомобил „Мерседец Бенц“ с ДК [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на иска – 17.02.2020г. до окончателното изплащане. В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес, поради което се претендира спиране на изпълнението. Върховеният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна. Искането е допустимо. Видно от представените преписи от касационна жалба и съдебните решения, въззивното решение на Софийски окръжен съд е постановено на 06.06.2024г.,а касационната жалба е подадена с вх.№5868/14.06.2024г., и следователно е в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. В касационната жалба има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по същата е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, подадена в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главницата, която е присъдена с въззивния акт. Постановеното от СОС осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК. Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК, като с нея се обжалва изцяло решението. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 14.06.2024г. на „ОББ“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 12 338,95лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в приложения документ от 17.06.2024г. Воден от горното, Върховният касационен съд,