Определение № 134 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 24869/03.11.2011 го дина на М. Щ. П. и М. Щ. М., и двете от [населено място] чрез адв.д,Б. АК П. срещу Решение Nо 1401 от 27.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 1799/2011 година на ОС- Пловдив и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 30.11.2011 година. С посоченото решение, окръжният съд е обезсилил решение Nо 1747/ 10.05.2011 година по гр.д. Nо 10613/2010 г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. Щ. и М. Щ. срещу [община] отрицателен установителен иск, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, че Общината не е собственик на следния недвижим имот- ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 114 кв.м., част от ПИ *, включена в парцел Nо * в кв. 335 по плана на [населено място], с идентификатор * и находящите се в него сгради - жилищна –еднофамилна, хангар, депо, гараж, стопанска сграда. Прието е, че ищците, позоваващи се на права на собственост на основание- договор за покупко-продажба, реституция и давностно владение, нямат правен интерес да защитят правата си, като отричат тези на общината. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод, че по процесуално-правния въпрос: следва ли въззивния съд да направи правните си изводи относно основателността респ. неоснователността на предявения иск единствено на фактическите твърдения на ищците по исковата молба, чието разрешение с обжалваното решение е в противоречие с Решение по чл. 290 на ВКС Nо 46/01.03.2011 година по гр.д. Nо 1275/2010 г. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение, решението на въззивния съд противоречи на Решение Nо 644 / 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд., както и на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор ответника по касация- [община]. Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима при изпълнение изискванията по чл. 280 ал. 2 ГПК за цена на иска над 5000 лв. След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за дължимото процесуално поведение на въззивния съд при констатация за несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита и следва ли да остави исковата молба без движение, предид на заетото становище по Решение Nо 644 от 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд., с което се приема, че ‘съсът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129 ГПК, като остави молбата без движение’, и съответно на задължителните разяснение на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС. По поставеният втори въпрос- следва ли въззивния съд да направи правните си изводи относно основателността респ. неоснователността на предявения иск единствено на фактическите твърдения на ищците по исковата молба, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като същият няма качеството на обуславящ изхода на спора, след като въззивното производство е приключило решение за прекратяване поради липса на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК. При допускане на касационното обжалване, касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 138.26 лв. / сто тридесет и осем и 0.26 лв. ./, вносима от касаторките по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия