Определение № 341 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 243/2012 г.
ВКС04.05.2012reporting judge Маргарита Соколова
Ruling
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 292 от 20.12.2011 г. по в. гр. д. № 637/2011 г. на Шуменския окръжен съд. Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 205.36 /двеста и пет лв. и 36 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 292 от 20.12.2011 г. по в. гр. д. № 637/2011 г. на Шуменския окръжен съд е потвърдено решение № 501 от 16.08.2011 г. по гр. д. № 4160/2009 г. на Шуменския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Т. И. Т. срещу Общината [населено място] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост върху недвижим имот с проектен идентификатор 83510.659.402, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 83510.409 от кв. 55а по плана на [населено място]. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. От ответната община не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. При проверка по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: За да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост, въззивният съд приел, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, праводателят му и той да са владели спорния по делото имот като свой в продължение на непрекъснат период от 10 години, без владението им да е било оспорвано или необезпокоявано, и че е от категорията имоти, по отношение на които законът допуска да бъдат придобивани по давност. В съдебните решения, на които касаторът се е позовал в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК: р. № 1256 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 5329/2007 г. на ВКС, V-то г. о., р. № 224 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 1491/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., р. № 1515 от 16.12.2008 г. по гр. д. № 14/2008 г. на ВКС, V-то г. о., р. № 6 от 22.01.2009 г. по гр. д. № 4769/2007 г. на ВКС, ІV-то г. о., въпросът за възможността един недвижим имот да бъде придобит по давност е разгледан, след като съдът е изяснил статута на имота. В настоящия случай съдът е процедирал в противоречие с тази практика, поради което е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /тъй като се касае за актове на отделни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК-отм./ за допускане на касационно обжалване по посочения процесуалноправен въпрос, определил изхода на конкретния спор. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.