Определение № 320 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 174/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “В” О., гр. Б. срещу определение № 370/23.12.2009г., постановено по ч.гр.д. № 639/2009г. от Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 4680/07.10.2009г. по ч.гр.д. № 6855/2009г. на Бургаския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Райфайзенбанк /България” Е., гр. С.. Ч. жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основа с произнасянето от въззивния съд по процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът оспорва частната жалба и възразява, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги съгласно чл.417, т.2 ГПК За да постанови обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел, че представеният документ – извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна и удостоверява точния размер на претендираните вземания. Според частния жалбоподател противоречието в практиката на съдилищата произтича от различието в извършената преценка на документите, представени от банката като извлечения от счетоводните книги. Сочи определение на ОС Велико Т. Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В цитираното от ответника по частната жалба О. № 264/07.05.2009г. по ч.т.д. № 210/09г. на І т.о., както и в О. № 118/24.02.09г. по ч.т.д. № 25/09г. на ІІ т.о. са изложени съображения, че за редовността на документа – извлечение от счетоводните книги, представляващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 ГПК е достатъчно в същия да се съдържат данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, усвояването му, размера на просроченото задължение за главницата, договорните и наказателните лихви. Следователно противоречието в практиката е преодоляно, а обжалваното определение съответства на разрешението на поставения въпрос от ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд