Решение № 140 от 11.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 24/2010 г.

Производството е по чл. 274,ал.2, изр.2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Ч. и А. А. Ч. и двамата от с. М., Пловдивска обл. против определение №175/03.11.2009 год., постановено по гр.д. № 1318/2009 год.,4-то гр. отд., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение от 24.03.2009 год., постановено по гр.д. № 59/2009 год. на Окръжен съд гр. П. с което е оставена без уважение на подадената от тях частна жалба срещу действията на държавен съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд. С частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Частните жалбоподатели твърдят, че постановление от 28.10.2008 год. на ДСИ при Пловдивския районен съд е било обжалвано от тях на два пъти като по подадените жалби са постановени две решения на Пловдивския окръжен съд,които си противоречат. С оглед на това считат, че са налице условията за отмяна по чл. 303,ал.1,т.4 ГПК. Молят обжалваното определение да бъде отменено и молбата за отмяна на влязло в сила решение №507/24.03.2009 год. по ч.гр.д. №59/2009 год. 14.гр. състав на Окръжен съд гр. П. да бъде допусната до разглеждане. Ответникът по частната жалба Л. Н. Д., оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разп. на чл. 274,ал.2,изр.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Настоящият състав споделя разбирането за недопустимост на молбата за отмяна изразено в обжалваното определение. Правната доктрина, така и съдебната практика в т.ч. и задължителната такава / ППВС №2/1977 год. т.2/ приемат, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешават конкретен материалноправен спор. Такива актове са решенията на съдилищата, някои определения, които имат за предмет разрешаването на материалноправни въпроси, както и определенията за прекратяване на делото, с които се преклудира възможността за предявяване на същия иск / чл. 119,ал.2 ГПК / отм./. С оглед на казаното, не може да бъде отречена възможността да се иска отмяна на съдебен акт, постановен в производството по чл. 436 и сл. ГПК. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, което приключва с решение, което е необжалваемо. С това решение съдът по принцип разрешава процесуален, а не материално правен спор. Когато обаче, разрешавайки процесуалния спор, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право, решението може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото решениетоq чиято отмяна се иска, както и предхождащото го такова, е било постановено по жалби на длъжниците Д. и А. Ч. срещу постановление на от 28.10.2008 год. по изп.д. № 2075/2008 год. на Д. съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд, с което взискателят по делото Л. Н. Д. е била оправомощена да извърши премахване на част от стопанските постройки съобразно изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело. С оглед на горното, с обжалваното определение правилно е прието, че решението чиято отмяна се иска не е от кръга на съдебните актове, които подлежат на отмяна и подадената молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.