Определение № 120 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 978/2010 г.

Производството е по чл.307 ГПК и е образувано по молба на С. И. Д., със съдебен адрес гр. София, ул. “ Г.” №130, ет.2, ап.4 за отмяна на влязлото в сила решение №121 от 24.06.2009г., постановено по в.т.дело №143/2009г. на Варненския апелативен съд. Ответникът по молбата “Б. Р.” АД – Р. не взема становище. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение след като обсъди изложените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение, намира, че същата не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Молителката е ищец по искове по чл. 124 във връзка с чл. 439 ГПК и по чл.270, ал.2 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата по изпълнителен лист от 7.06.2004г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20077660400417 лв. и за обявяване за нищожни на решение №28/7.03.2002г. по т.д. №216/2001г. и на решение №831/17.01.2003г. по в.т.дело №492/2002г. на Пловдивския апелативен съд. С последните две решения са уважени искове на “Б.- Р.” АД срещу молителката, в качеството й на едноличен търговец, /ответник по исковете/ по чл. 55, ал.1 и чл.86 ЗЗД. Решението на Варненския апелативен съд, с което потвърдено решение на Р.ския окръжен съд по т.дело №55/2008г., не е допуснато до касационно обжалване с определение №146 от 2.03.2010г. по т.д. №1003/2009г. на ВКС, ТК. Отрицателният установителен иск е отхвърлен от съда по съображения, че ищцата оспорва съдебно признатия дълг единствено въз основа на факти, настъпили преди влизане в сила решението по т.дело №216/2001г. Молбата за отмяна е подадена по пощата на 2.06.2010г. В същата се твърди, че молителката не е могла да направи възраженията си пред Старозагорския окръжен съд срещу исковете на “Б. – Р.” АД по исковете по чл.55, ал1 и чл.86 ЗЗД, въз осно на които е предявила отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата, поради особени непредвидени обстоятелства, които са й попречели да участвува лично или да бъде представлявана по т.д. №216/2004г. Представя писмени доказателства – шест бр. епикризи за здравословното състояние на И. Д., Д. Д. и С. Д., както и екпертно решение №0279/11.02.2004г., с които иска да установи, че по времето когато се е развивало производството по т.дело №216/2004г. и е бил издаден изпълнителния лист, по здравословни причини на близките й не е могла да участвува лично или чрез представител в процеса. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК отмяна може да се иска, когато страната поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Особено непредвидените обстоятелства трябва да са налице по време на разглеждане на делото, приключило с влязло в сила решение, чиято отмяна се цели с извънредния способ за контрол на влезли в сила решения. В случая молителят се позовава на особено непредвидени обстоятелства, съществували при разглеждане на т.дело №216/2004г., чието решение не е предмет на молбата за отмяна, т.е. на хипотеза, която не е включена в чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Следователно, след като молителят се позовава на обстоятелства, които не попадат в нито една от изчерпателно посочените хипотези на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, молбата не следва да бъде допусната до разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение