Определение № 622 от 29.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2855/2014 г.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение на Софийски градски съд, АО, постановено на 15.07.2014 г. по гр.д.№ 12423/2013 г. в частта, с която въззивната инстанция е потвърдила решение № ІІ-61-72 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 40847/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 61 състав, с което настоящият молител е осъден на основание чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД да заплати на [фирма] [населено място] сумата 20 181.02 лв. От данните по делото е видно, че срещу въззивното решение, съобщено на молителя на 21.07.2014 г., последният е подал касационна жалба, входирана в Софийски градски съд на 21.08.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ от 23.09.2014 г., с който молителят е наредил на [фирма] да бъде преведена по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 20 181.02 лв., която е осъден да заплати с решението, чието спиране се иска. Представена е и служебна бележка от счетоводството на ВКС, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение