Определение № 1150 от 01.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 345/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 22.06.2011 г. по гр.д. № 11076/2010, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 39396/2009, като са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението със заповед № 4702/08.06.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът О. О. Н., представлявана от адв. В. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправните въпроси за правомощието на управителя на дружеството да вземе решение за съкращение на щата и за задължението за извършване на подбор при реорганизация на регионални структури на предприятието, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешават противоречиво от съдилищата. Ответникът по молбата [фирма], С., представляван от адв. С. К. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото и е съобразил установената съдебна практика, че управителят на дружеството е овластен да извършва съкращения на щата, както и че право на работодателя е да извърши подбор при съкращаването на единствена длъжност в закритото териториално поделение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „регионален координатор” за област Стара Загора, управителят на дружеството е утвърдил ново щатно разписание, съгласно което длъжностите „регионален координатор” и „организатор охрана и инкасо” за област Стара Загора са премахнати, поради което трудовото правоотношение с ищеца е прекратено с оспорваната заповед № 4702/08.06.2009, без извършването на подбор. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е обсъдил всички обстоятелства по делото и е съобразил установената съдебна практика, че управителят на дружеството е овластен да извършва съкращения на щата, както и че право на работодателя е да извърши подбор при съкращаването на единствена длъжност в закритото териториално поделение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение