Определение № 153 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 383/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. З. С. – пълномощник на Ж. Т. А. и Д. Т. Я. срещу определение № 3810/12.11.2010 г., по ч.гр.д. № 2296/09 г. на В. окръжен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба, срещу определение № 13776/15.09.2009 г., по гр.д. № 7807/2008 г., по описа на ВРС, 14-ти с-в, с което е прекратено производството по чл.64 ГПК за възстановяване на срок за отстраняване нередовности на исковата молба, прекратено е производството по делото и е върната исковата молба. Поддържа се,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като разрешените процесуалноправни въпроси относно моментът,от който започва да тече и моментът,в който изтича удължения срок за отстраняване нередовностите на исковата молба,изразяващи се в заплащане на допълнителна държавна такса,довели до прекратяване на производството по делото,са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Ответниците по частната жалба – В. К. Г. и Г. П. Г. не са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е постъпила в срок,редовна е и е допустима съобразно правилото на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. С обжалваното определение съдът е приел,че молбата по чл.64 ал.2 ГПК е недопустима,тъй като не е поискано продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие съгласно чл.64 ал.3 ГПК,а в периода от 18.08.2009 год. до излизане на процесуалния му представител в отпуск на 28.08.2009 год.не е следил за евентуалния му нов срок. Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по процесуално-правен въпрос за начина на броене на сроковете,съобразно разпоредбите на новия ГПК,по който липсва съдебна практика. Срокът е период от време, в който страната може да извърши определено процесуално действие, след изтичането на който, действието не може да бъде извършено валидно. Съдът обаче може да продължава тези срокове, когато обстоятелствата налагат това. В този случай съдът е свободен да определи срок според обстоятелствата, но във всеки случай страната трябва да бъде уведомена за определения от съда срок ,тъй като молбата й се разглежда в закрито заседание. При данните по делото е видно,че преди изтичането на законоопределения срок за отстраняване нередовностите на исковата молба ,съдът е продължил срока с още две седмици,считано от 18.08.2009 год., за заплащане на допълнителна държавна такса по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС,с оглед конкретизирането на процесния недвижим имот по площ.Съгласно правилото на чл.60 ал.4 ГПК срокът ,който се брои на седмици,изтича в съответния ден на последната седмица.В случая срокът изтича на 1.09.2009 год.,а съобщението до страната е получено от пълномощника й на 8.09.2009 год.Следователно от датата на уведомяването за страната започва да тече продължения с две седмици срок за довнасяне на държавна такса.Към датата на подаване на молбата по чл.64 ГПК- 10.09.2009 год. срокът не е бил изтекъл и за нея не е налице правен интерес да иска възстановяване на срока,поради което правилно е прието,че е недопустима.Неправилно обаче съдът е прекратил производството по делото,тъй като не е налице увеличение на предявения иск,а уточнение. Цената на иска се определя от съда, но преди това трябва да е посочена от ищеца, тъй като тя е част от необходимото съдържание на исковата молба, с която се предявява оценяем иск (чл. 127, ал. 1 т. 3). Съдът следи служебно за съответствието на посочената от ищеца цена на иска с действителната, в рамките на проверката на редовността на исковата молба, за да я приеме (чл. 129,ал. 1).Именно съдът е този който определя размера на дължимата държавна такса,което в настоящия случай не е направено след конкретизирането на имота по площ. Дължимостта на съдебна такса не може да бъде използвана за възпиране на страната да иска защита или съдействие, въпреки че има действителна нужда. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта,в която производството по делото е прекратено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение