Решение № 12489 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2013 г.

Решение № 12489 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 267, ал. 8 от Изборния кодекс, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Стоянов Бозов, против решение № 2143 от 30.07.2013 г. по адм. д. № 2632/2013 г. на Административен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 577 от 08.07.2013 г. на Общинска избирателна комисия - Варна, с което е обявен за избран за кмет на Община - Варна, след проведения втори тур на частични избори за кмет на Община Варна - Иван Николаев Портних. Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка, както и не са били приложени всички необходими за изясняване на спора доказателства. Твърди, че не е допуснато откриване на производство по оспорване на протоколи на СИК и ОИК по реда на чл. 193 от ГПК. Също така твърди, че не са допуснати до разпит свидетели, както и допускане на експертиза за извършване на проверки на вписаните обстоятелства в протоколите на СИК и ОИК. Излага, че допуснатите процесуални нарушения обуславят отмяна на решението. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Варна, чрез председателя Велин Жеков, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Иван Николаев Портних, редовно призован не се явява. Представя писмено становище с което оспорва жалбата. В него се съдържа становище за неоснователността й, като са изложени твърдения, опровергаващи тези, направени в касационната жалба. Моли се, съдът да отхвърли касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Смята, че всички доказателства и доводите развити в първоинстанционното производство по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на решението, както и направеният извод, че при произвеждане на избор за кмет на Община Варна не са допуснати съществени нарушения, които да водят до изборен резултат, различен от обявения с обжалваното решение. Излага, че в хода на съдебното производство не са установени нарушения на изборния кодекс, които като краен резултат да доведат до опорочаване волята на избирателя и до промяна на резултата от избора. Счита, че оспорваното съдебно решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 267, ал. 8 от ИК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба подадена от Христо Стоянов Бозов, в качеството му на кандидат за кмет на община Варна от Инициативен комитет, като независим кандидат за участие в частични избори за кмет на община гр. Варна, против решение № 577 от 08.07.2013 г. на ОИК - Варна. С решение № 2134 от 30.07.2013 г. по адм. д. № 2632/2013 г. на Административен съд - Варна, е потвърдено решение № 577 от 08.07.2013 г. на Общинска избирателна комисия - Варна, с което е обявен за избран за кмет на Община - Варна, на втори тур - Иван Николаев Портних с получени 38642 гласа. В протокола на ОИК - Варна, е отразен общия брой на избирателите 288464 души, като от тях са гласували 76539 избирателя, от които 1370 гласа са определени като недействителни, а 75169 за действителни. За касационния жалбоподател Христо Стоянов Бозов е отразено, че е получил 36527 действителни гласа. След извършената проверка относно валидността и законосъобразността на оспореното решение на ОИК съдът е изложил мотиви по всички възражения, направени с жалбата. На първо място е приел за неоснователно твърдението относно неправилното отразяване на изборните резултати в съставените протоколи от избирателни секции, тъй като всички са били подписани от всички техни членове на секционната избирателна комисия и не е съществувал спор между членовете на СИК за резултатите от гласуването. При извършената проверка от първоинстанционния съд е било установено, че след като протоколите на СИК са подписани от всички членове без особени мнения, няма възражения и жалби, не са допуснати нарушения, които да опорочават изборния резултат. Съдът е изложил съображенията си относно извършените поправки в протоколите на секционните комисии, които се отнасят до отразяване на описването на неизползвани бюлетини, унищожаване на бюлетина за образец за таблото, бюлетини не по установения образец, като е констатирал, че нито една от извършените поправки на протоколи не е извършена след обявяване на резултатите от гласуването. Като краен резултат съдът е приел, че при провеждането на избора не са допуснати нарушения, които да водят до изборен резултат, различен от обявения с обжалваното решение. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационният жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила. В жалбата, предмет на настоящото касационно производство са развити идентични оплаквания, каквито са изложени и пред първоинстанционния съд. По направените доказателствени искания съдът в съотвествие със спецификата на административноправния спор е обосновал отказа да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК по отношение на протоколите на СИК и ОИК, за които няма отразено оспорване на резултатите в съотвествие с чл. 226, ал. 4 от ИК. Административния съд е спазил изискванията на чл. 171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства. Съдът, след обсъждане на приетите писмени доказателства е приел за установено, че изборните резултати от избора за кмет на община Варна на 07.07.2013 г. са отразени в 385 протокола на СИК, същите са обобщени в протокола на ОИК, въз основа на което е обявен за избран за кмет на Община Варна - Иван Николаев Портних. Протоколът и решението на ОИК са подписани от председател, зам. Председател, секретар и всички членове на Общинската избирателна комисия - Варна, като са положени 32 подписа, без отразени възражения и особени мнения. Протоколите на СИК също са подписани от всички членове, като решенията са взети при необходимия кворум и мнозинство. Оспорването на протоколите на СИК от четиринадесетте секции с № 03-06-02-122, 03-06-02-147, 03-06-02 - 169, 03-06-02-090, 03-06-03 -198, 03-06-01-062, 03-06-04-296, 03-06-03 - 248, 03-06-03-193, 03-06-02-153, 03-06-02-164, 03-06-03-275, 03-06-05-345, 03-06-02-110, с твърдения за извършени поправки, съдът е приел за недоказано. Приел, че протоколите са надлежно попълнени в одобрения от ЦИК образец, в същите не се съдържат данни за възникнали спорове относно действителността на отчетените като недействителни бюлетини, съответно липсват решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, отразено е, че изборите са протекли при нормална и спокойна обстановка. Посоченото е относимо към всички протоколи на СИК, а не само по отношение оспорените, поради което съдът е приел, че не са установени твърдените в жалбата нарушения, както и каквито и да е други, които биха довели до опорочаване на волята на избирателите, съответно до промяна на крайния резултат. Съдът подробно е и описал техническите грешки, като правилно е приел, че са били отстранени при спазване на разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от ИК. Съдът правилно е достигнал до извода, че техническите грешки не се дължат на такива в пресмятането, поради което оспореното решение на ОИК, което е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон е прието за законосъобразно и го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оставяйки без уважение искането за назначаването на експертиза за която процесуалния представител на жалбоподателя не е направил уточнение, както по нейния вид и от какви специални знания следва да се ползват съда и страните за изясняване на спорните обстоятелства. В настоящия случай, първоинстанционния съд правилно е приел, че след като липсват каквито и да спорове относно отчитането на бюлетините като недействителни от страна на членовете на СИК, които са представители на различни политически партии и са извършили броенето в присъствието на застъпници, представители на партии, коалиции и наблюдатели няма основание за назначаване на вещи лица за установяване на съответствие на фактическото положение с удостовереното в оспорените протоколи фактическо положение. В случая оспорването не е свързано с факти относно вещите - протоколи като материален носител (хартия), свързани с тяхното състояние, нарушаване или други, а е свързано с протоколите като документи (писмени доказателства), в които е материализирано изявление. Настоящият състав на Върховния административен съд, в конкретния случай, намира, че не е налице и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението на съда по чл. 171, ал. 2 от АПК. Съдът е указал на страните доказателствената тежест, като е съобразил както нормите на чл. 170 и 171 от АПК, така и тази на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Първоинстанционния съд правилно е преценил, че в случая липсва и необходимост от назначаване на вещо лице, тъй като преценката за действителността на оспорваните документи е правна и съдът не се нуждае от специалните знания на експерт, за да я извърши. С посоченото се изчерпват възможностите на съда за служебно събиране на доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дадената на съда, с нормата на чл. 171, ал. 2 от АПК възможност за събиране на доказателства е приложима по негова преценка. Нормата е диспозитивна, като е посочено, че съдът "може" да назначава вещи лица, оглед и освидетелстване и служебно. Правилно съдът е приел, че липсват сочените от настоящия касатор нарушения при провеждане на изборите. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения. На първо място това е начина на сформиране на СИК, именно чието правомощие, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 39, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на СИК се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представителя на различни партии, които осъществяват взаимен контрол. Освен това контрол е осигурен и чрез възможността при отваряне на избирателните урни и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение да присъстват кандидати, един от застъпниците, по един представител на партия, коалиция от партии и инициативен комитет, наблюдатели и журналисти, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете. Само един чл. по решение на комисията има достъп до бюлетините, под наблюдението и контрола на останалите членове. В протоколите на СИК задължително се отбелязват, ако се констатират обстоятелствата по чл. 180, 181, чл. 185 и 201 от ИК. Съгласно чл. 226, ал. 4 от ИК при оспорване действителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на СИК относно действителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 226, ал. 4 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения. В касационната жалба отново се повдига възражението за нарушение при съставяне на избирателните списъци. В настоящия случай, правилно съдът е приел, че по отношение избирателните списъци, които несъмнено са изключително важни за да бъде осъществено правото на гласуване, законодателят е предвидил възможност за поправки и промени, в това число и поради промени в статуса на избирателите, като са разписани процедури за заличаване, вписване и дописване на имена, както и за отстраняване на непълноти и грешки. Разписан е и контрол, върху актовете на органите по чл. 46, ал. 1, съответно чл. 40, ал. 1 от ИК, като в нормата на чл. 48 от ИК е посочен редът и сроковете затова, когато се касае до заличаване, вписване или дописване, а по отношение отстраняването на непълноти и грешки, редът е посочен в чл. 50 от ИК. В случая липсват данни, за каквито и да са спорове по отношение неправомерно съдържание на списъците за гласуване. Не е имало спорове по съдържанието на списъка по чл. 187, ал. 1, т. 7 от ИК. Правилно е отклонено и искането за назначаване на съдебна експертиза за установяване на вписването в избирателните списъци, тъй като подобна преценка е изцяло правна и не може да бъде предмет на заключение на вещо лице. Освен това, както вече се посочи, същата преценка и контрол може да бъде направена в производството по чл. 48 и 50 от ИК, но не и в настоящото производство. В тази връзка правилно е отхвърлено и искането за допускане на гласни доказателства, тъй като данните в избирателните списъци е недопустимо да бъдат оборвани с такива. На последно място е отхвърлено възражението за допуснато съществено нарушение, изразяващо се в проведена незаконосъобразна агитация, като са били използвани материали уронващи честта и името на касационния жалбоподател, излизаща извън рамките на добрите нрави и правила, както и водената предизборна кампания с навеждане на внушения целящи да въведат заблуждение у избирателите. За да достигне до този извод, първоинстанционния съд е приел, че от депозираната към преписката жалба не може да се направи извод за предизборна агитация по чл. 133, ал. 6 от ИК в полза на избрания кандидат и, че именно тя е повлияла върху изборния резултат. Изложил е още съображения, че една част от жалбите в съответствие с правомощията на ОИК регламентирани с разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 17 от ИК са били разгледани от ОИК и са приети за неоснователни, а друга част от сигналите са изпратени по компетентност на Районна прокуратура - Варна. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Противно на твърдяното, действията на съда не са ограничили правото на ефективна защита на жалбоподателя. Видно от протоколите на проведените съдебни заседания, неоспорени по надлежния ред, съдът е спазил принципа за равнопоставеност на страните и им е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства, като съобразил, че доказателствата следва да бъдат допустими и относими към предмета на спора. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,