Определение № 213 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 172/2010 г.

Производството е по чл.274 ал.1 т.2 вр. чл.407 от ГПК. Образувано е частна жалба на “В” Е., гр. Т. срещу разпореждане на Ловешки окръжен съд от 13.01.2010 г. по гр.д. № 521/ 2009 г. за издаване на изпълнителен лист против жалбоподателя в полза на Н. М. Н. за сумата 2 908,16 лв въз основа на невлязло в сила осъдително решение. В частната жалба се твърди, че след като решението не е влязло в сила и не е допуснато предварителното му изпълнение, то не е имало основание да се издава изпълнителен лист за присъдената сума. Жалбоподателят моли разпореждането, с което това издаване е постановено, да бъде отменено. Ответната страна – Н. М. Н. - не взема становище по жалбата. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество същата се явява неоснователна. Съгласно чл.404 т.1 от ГПК подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища. За издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение законът не изисква то да е влязло в сила. Не изисква също така нарочно произнасяне за допускане на предварително изпълнение. Самият факт, че е постановено осъдително въззивно решение (изпълнението на което не е спряно от Върховният касационен съд с нарочен акт по чл.282 от ГПК), означава, че е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл.404 т.1 вр. чл.405 ал.1 от ГПК. Като е уважил молбата на ищеца за издаване на изпълнителен лист по осъдителното въззивно решение окръжният съд е действал законосъобразно, а жалбата срещу постановения от него акт се явява неоснователна и не може да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд