Определение № 105 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 95/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 1751/2010, с което е потвърдено определението от 29.10.2010 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 4264/2008 за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е жалбоподателят Д. С. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на ищеца да посочи обстоятелствата, на които се основава искът, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че е предявен с иск за обезщетение на имуществените вреди от преустройство на жилище, извършено от наемател, без ищецът да твърди, че е страна по договора за наем и без да посочи от кои факти извежда правото си на собственост. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че задължение на ищеца е да посочи обстоятелствата, на които се основава искът. Когато посочените факти и обстоятелства са неясни, неконкретни и непълни, съдът е длъжен да постави въпроси за изясняване на правно релеватните факти, като указва значението им по делото. По този начин съдът подпомага ищеца да поясни и допълни исковата молба, като изрази становището си по фактите, които са посочени неясно или не са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, но имат значение за решаването на делото (правнорелевантни факти), както и да укаже на ищеца да поясни твърденията си и да отстрани противоречията в тях. Също правилно въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да постави въпроси на ищеца относно правнорелевантните факти и му даде указания, но ищецът не е отговорил на поставените въпроси нито е изпълнил дадените му указания. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение