Определение № 583 от 05.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №9631 от 08.09.2017 г. на Е. Д. М., [населено място], срещу определение №2815 от 30.08.2017 г. по в. ч. гр. дело №4311/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната частната му жалба вх. № 108896/17.08.2017 г. по описа на Софийския градски съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Прави искане за възстановяване на срока за обжалване. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е прието в обжалваното определение, че подадената от Е. М. жалба вх. № 108896/17.08.2017 г. срещу определение № 5559 от 24.02.2017 г. по гр. дело № 7876/2016 г. на Софийския градски съд е просрочена. Препис от първоинстанционното определение е връчен на особения представител на Е. М. – адв. Б. М., на 31.03.2017 г. Срокът за подаване на въззивна частна жалба е едноседмичен от връчването на преписа от обжалваното определение. Същият е изтекъл на 07.04.2017 г., поради което подадената на 17.08.2017 г. частна жалба вх. № 108896, се явява просрочена. Изложени са и твърдения за недобросъвестно поведение на особения представител, но те сами по себе си не са основание за прекратяване на предоставената правна помощ по реда на чл.96 ГПК. В частната жалба е направено и искане за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване по реда на чл.64 ГПК. Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие. Оттук следва, че компетентен да разгледа молбата за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване на определение № 5559 от 24.02.2017 г. по гр. дело № 7876/2016 г. е Софийският градски съд, на който тя следва да бъде изпратена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.