Определение № 28 от 09.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2094/2016 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № ІІІ-89 от 04.07.2016 г. по в.гр.д. № 965/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 455 от 12.03.2016 г. по гр.д. № 5053/2015 г. на Районен съд – Бургас за уважаване на предявения от К. Ж. Дараджанова от [населено място] иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 9 587.08 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2015 г. и мораторна лихва в размер на 285.52 лв. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговото касиране. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани процесуалноправни въпроси, с позоваване на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответницата по жалбата, чрез пълномощника си, оспорва искането за достъп до касация, а по същество заявява становище за правилност на атакувания съдебен акт. Съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2, т.1 ГПК решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева, не подлежат на касационно обжалване. В случая, предмет на делото е вземане, произтичащо от търговска сделка – чл.365, т.1 ГПК във вр. с чл.1, ал.1 т.6 ТЗ. Спорът е търговски, като цената на предявения главен иск по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ е 9 587.08 лв., уважен изцяло, а цената на акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД е 338.55 лв., уважена частично. Предвид горното, касационното производство по т.д. № 2094/2016 г. е процесуално недопустимо и подадената жалба следва да се остави без разглеждане. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение