Определение № 359 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 641/2012 г.

ВКСI гражданско отделение02.11.2012reporting judge Даниела Стоянова

Ruling

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. А. К. против въззивно решение № 726 от 02.05.2012г. по в.гр.д.№ 1374/2011г. по описа на ПОС. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. К. против въззивно решение № 726 от 02.05.2012г. по в.гр.д.№ 1374/2011г. по описа на ПОС. С това решение е потвърдено решение № 29 от 14.05.2008г., постановено по гр. д. № 1799/2006г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е уважен предявеният от Е. Б., Д. Г., Г. Г., В. Д., Н. Ш., Т. Ш., А. К., Ц. Н. и З. Т. против И. А. К. иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на общо 14 /24 ид.части от имот пл.№... в парцел ... – гробище от кадастрален план от 1996г.,находящ се в [населено място] – север в местността “Г., с площ 2,899 дка при граници: имот №...-насл. на Х. К. Ш.,имот №.... – на [община], имот №... – на И. Д. Д., имот №....- на [община]. Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че касационната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото - от пазарната им цена. Цената на иска се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК. В случая посочената от ищците с исковата молба цена на иска, определена по чл. 55 ал. 1, б. "б" ГПК /отм/ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), е в размер 375лв. - тоест под 5000лева. Така посочената цена на иска не е оспорена от ответника, приета е от съда и въз основа на нея са определени и съответно събирани дължимите държавни такси в производствата пред двете инстанции по същество. Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

Cited provisions

6