Определение № 2 от 02.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2270/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от М. Д., против определение № 2188/03.07.2017 г. по ч.т.д.№ 1024/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отказ на съдебния състав за отвод от разглеждането на спора, поискан от жалбоподателя, е върната частната жалба на същата страна срещу разпореждане от 18.01.2017 г. по т.д.№ 8553/2014 г. на Софийски градски съд,за връщане на молбата на дружеството,с правно основание чл.625 ТЗ.Жалбоподателят, извън недопустими квалификации относно компетентността и почтеността на произнеслите се до момента съдии от първоинстанционен и въззивен съдилища, оспорва определението, като постановено след „откраднати„ от делото документи / изброени на стр. 6 и 7 по номерацията на настоящото дело /, с които твърди, че е изпълнил указанията на съдебния състав, за установяване правосубектността на дружеството [фирма], както и представителната власт по отношение на същото, на подалия молбата по чл.625 ТЗ,респ. частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане за връщането й, М. Д.. В останалата си част, оскъдните и едва установими измежду обидните словоизлияния доводи касаят правилността на първоинстанционния акт по същество, поради което и са неотносими към настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва,предвид формалното си качество на жалбоподател във въззивна инстанция, страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд е върнал частната жалба на страната, срещу разпореждането на СГС за връщане на молбата й, подадена на основание чл.625 ТЗ срещу ЕТ „С. Ш.„, по съображения за неустановена правосубектност, в качеството й на регистрирано със седалище в САЩ дружество и следваща от последното, недоказана представителна власт на подалото молбата лице – М. Д.. От самото описание на твърдените да са представени писмени документи не следва същите да са о т н о с и м и и д о с т а т ъ ч н и за установяване правосубектността на дружеството, с твърдяната му от самата страна актуална правноорганизационна форма – дружество с ограничена отговорност, нито за лицата, упражняващи законна представителна власт за същото, най-малкото към датата на подаването й – 06.02.2017 г..Фактически съдържащите се копия от документи, нееднократно представяни по делото - с молби от 11.04.2016 г. и 30.11.2015 г., както и по ч.т.д.№ 2 700/2016 г. на САС, са напълно негодни за установяване на указаните обстоятелства. Не са представени документи в оригинал, с нужното съдържание, в е д и н с т в о с официалната им заверка и последващо апостилиране досежно същата, съгласно изискванията на чл.4 вр. с чл.3 от Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, само по който начин недвусмислено би се установила относимост на заверката апостил към официалното удостоверяване на съответния документ.Не е ясно и основанието за удостоверителната функция на съответно подписалото всеки от документите лице. Във всички случаи, обаче, удостоверяването не е актуално, спрямо датата на депозиране молбата по чл.625 ТЗ, респ. частната жалба - предмет на ч.т.д.№ 1024/2017 г. на САС. При това страната не твърди да е представяла оригинали на документи, а представянето на копие от същите е винаги възможно.За жалбоподателя е винаги възможно и удостоверяване на настоящата му правосубектност и представителна власт, с актуален документ, съгласно приложимите разпоредби на закона по регистрация на дружеството. В този смисъл, несъстоятелен е довода на страната,че въззивното определение е неправилно, като постановено без проведено възстановяване на иначе представени надлежно документи,в изпълнение на указанията на съда. Нито е установимо от делото представянето на различни от коментираните от въззивния състав документи, нито е допустима процедура по възстановяване на документ, извън хипотезата на възстановяване на дело,съгласно чл.94 от Правилник за администрацията на съдилищата / обн.ДВ бр.68 от 22.08.2017 г./. Впрочем, по фактически представените с молбите на страната документи, предходен състав на ВКС е потвърдил неустановима правосубектност и представителна власт, макар към предходни дати - 12.12.2014 г.,11.04.2016г. и 07.07.2016 г.. Няма основание за промяна в този извод и към последващата – 06.02.2017 г., по идентични съображения. Предвид преждеизложеното, изводът на въззивната инстанция, че частната жалба следва да бъде върната, се явява правилен. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение