Определение № 8844 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2023 г.
ВАСШесто отделение26.09.2023reporting judge Николай Ангелов
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 14.06.2023г на Административен съд-София област по адм. дело № 77/2023г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ
Grounds
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Калцит ЕООД,[ЕИК] със седалище гр.Сливница,ул.Паисий Хилендарски № 3 чрез адв. Райчев против протоколно определение от 14.06.2023г на Административен съд-София област по адм. дело № 77/2023г. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Министерство на енергетиката,Дирекция Природни ресурси,концесии и контрол не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Калцит ЕООД против писмо с изх.№ Е-26-К-456/20.12.2022г на Директор на Дирекция Природни ресурси,концесии и контрол към Министерство на Енергетиката за отказано съгласуване на годишен експлоатационен проект за добив и първична преработка на варовици от находище Козяк,гр.Сливница и да прекрати производството по делото,съставът на АС София област е приел,че оспореното писмо има единствено уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.5 АПК,поради което и жалбата против него е недопустима на основание чл.159 т.1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са установени: По отношение на ноходище Козяк в гр.Сливница не била предоставяна концесия за добив на подземни богатства и не е сключван концесионен договор с Калцит ЕООД.Дружеството е експлоатирало находището по силата на § 3 ал.1 от ПЗР на Закона за концесиите,отменен 01.07.2006 и въз основа на §5б от ДР на ЗППДОП/ отм. ДВ бр.28/2002г/.Добивът от находището се е осъществявал въз основа на съгласувани от МОСВ годишни проекти.Касаторът е поискал в законоустановения срок да експлоатира находище Козяк пред МС,поради което има право да получи концесия за добив на подземни богатства,но за тази цел трябва да се сключи договор за концесия по отношение на това находище.Именно в тази насока поради неприключилата процедура по предоставяне на концесия и Директорът на Дирекция Природни ресурси,концесии и контрол е отговорил в оспореното писмо от 20.12.2022г,че годишният работен проект за добив и първична преработка на находище Козяк за 2023г ще бъде съгласуван след сключване и влизане в сила на концесионния договор. От съдържанието на оспореното писмо ясно се установява неговият уведомителен характер.Със същото не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации,нито пък е налице отказ да се издаде такъв акт.В рамките на разменената кореспонденция между касатора Калцит ЕООД и МЕ- Дирекция Природни ресурси,концесии и контрол по повод на съгласуването на годишен работен проект е получен отговор,че това действие ще бъде извършено след сключване и влизане в сила на концесионен договор за находището.Същото е в съответствие с чл.82 ЗПБ и с чл.14 ал.4 от Наредбата за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване на подземни богатства и за условията и реда за тяхното съгласуване.Това волеизявление правилно е преценено от първоинстанционния съд като част от производството по издаване на административен акт,поради което и по аргумент от чл.21 ал.5 от АПК същото не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
Cited provisions
12- чл. 21, ал. 5 АПК
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 82 ЗПБ
- чл. 14, ал. 4
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 236
- чл. 3
- чл. 5