Определение № 360 от 01.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Г. К. П., чрез пълномощника му адвокат Хр. Ч., против разпореждане № 1 от 10.02.2009 год. на П. на Първо гражданско отделение на ВКС по преписка вх. № 7* от 28.07.2009 год., с което е върната частната му жалба срещу постановеното решение № 746 от 2.07.2008 год. по гр. д. № 833/2007 год. на ВКС, І г. о. и е прекратено производството по същата преписка. Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на разпореждането, с което е прекратено производството по подадената от него частна жалба против решението на тричленния състав на ВКС, срещу което се правят и в настоящата жалба оплаквания за неправилност. Поддържа и твърдение, че не е уведомяван за прекратяването на преписката. Видно от данните по делото с писмо от 5.06.2009 год. на П. на Трето гражданско отделение е върната предходна частна жалба по съображения, че няма данни да е обжалвано разпореждането с № 1 от 10.02.2009 год., след което е постъпила и настоящата частна жалба – на 17.06.2009 год. с вх. № 5*ъщата следва да се счита като подадена именно против последното разпореждане за връщане на частна жалба. С оглед липсата на данни кога жалбоподателят Г. К. П. е получил писмото, съдържащо разпореждане за връщане на частната му жалба, то следва да се приеме, че настоящата такава е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е бил ответник по предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който е решен с влязло в сила решение – постановеното на 2.07.2008 год. по гр. д. № 833/2007 год. на ВКС, І г. о., с което е отменено въззивното решение и вместо това е постановено друго по същество на спора, при условията на чл. 295, ал. 1, изр. 2 ГПК. С него искът е бил уважен. Това решение на касационната инстанция не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което и подадената от настоящия жалбоподател частна жалба, по която е била образувана преписка с вх. № 7* от 28.07.2009 год. е върната с разпореждането на П. на І г. о. Вярно е, че същото е подлежало на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, срокът за което не е бил изтекъл с оглед липсата на данни за уведомяване на Г. П. за него, както се поддържа и в настоящата жалба, но с оглед писмото от 5.06.2009 год. на П. на ІІІ г. о. подадената частна жалба е върната не като просрочена, а като такава, с която не се обжалва разпореждането с № 1 от 10.02.2009 год. Върнатата с горното писмо, съдържащо разпореждането на председателя на отделението, частна жалба не се намира по делото, а с настоящата се обжалва разпореждането от 10.02.2009 год., което е недопустимо, тъй като най-късно към дата 5.06.2009 год. Г. П. е бил уведомен за него, с оглед данните за подадена от него частна жалба. Следователно, настоящата частна жалба, подадена на 17.06.2009 год. е с предмет разпореждането за връщане на последната, обективирано в писмо от 5.06.2009 год., срещу което не се излагат съображения за неправилността му. Изложените такива не могат да бъдат обсъждани, тъй като е преклудирано правото на жалбоподателя да обжалва разпореждането от 10.02.2009 год., поради което и настоящата частна жалба е неоснователна. Разпореждането за връщане от 5.06.2009 год. следва да се остави в сила, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.