Решение № 12463 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6938/2023 г.

Производството е по чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 165/19.05.2023г., постановено по административно дело 315/2022г. по описа на Административен съд- Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, по които се иска неговата отмяна. Претендира се за разрешаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт или алтернативно- за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски, както и възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна- ЕТ С. Енерджи- Д. Делева със седалище в [населено място], счита касационната жалба за неоснователна и моли за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждането на направените съдебни разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателството по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, подлежащо на касационен контрол, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна в първоинстанционното производство, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд-Стара Загора е образувано по жалба на ЕТ Сън Енерджи- Д. Делева срещу решение за изплащане на финансова помощ 24/04/1/0/01895/2/01/03/01, изх. 01-6500/3939/04.08.2020г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта му по т.ІІ с която е отказано частично изплащане на финансовата помощ по договор 24/04/1/0/01895 от 19.08.2018г. съгласно заявка за плащане 24/04/1/0/01895/2/02 по отношение на сумата 13 902,18 лева, представляваща редукция вследствие на административни проверки. Актът е мотивиран с обстоятелството, че при посещение на място е установена неизвършена инвестиция Подобект 6. Озеленяване/ Ландшафтна архитектура на площ от 2319 кв.м . Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 19.09.2018г. между ДФЗ и ЕТ Сън Енерджи- Д. Делева е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от мярка 4 от ПРСР 2024-2020г- за изпълнение на одобрен проект 24/04/1/0/01895- оранжериен комплекс в УПИ І кв.60, с.Мирово, общ.Братя Даскалови. Съгласно приложение 1 към договора част от одобрените за финансиране разходи в размер на 27 828 лева са за дейност по подобект 6- площ за озеленяване 2319 кв.м. Със сключения между страните анекс 3 размерът на одобрената субсидия за подобект 6 е определен на 13 902,18 лева. С анекс 5 е променен срокът, в който ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на договора, а именно 15.07.2021г. На 14.05.2020г. ползвателят на помощта е подал заявка за междинно плащане на 118 265,26 лева, в които са включени и разходи за озеленяване на стойност 27 804,35 лева без ДДС. По подаденото заявление е извършена проверка на място, констатациите от която са обективирани в съставения контролен лист от 19.05.2020г., в който се сочи, че в обекта са засадени 5 броя малки туи, а друго озеленяване липсва. Към контролния лист е приложено обяснение от Д. Делева, в което е отразено, че са извършени следните дейности за озеленяване съобразно КСС: геодезическо заснемане; изравняване; насипване на земни маси; насипване на хумусна маса; пръскане срещу плевели; косене; последващо унищожаване на плевели; тревна смеска- разнасяне и посаждане на 5 бр. туя. До ползвателя на помощта е изпратено писмо за отстраняване на нередности във връзка със заявката за плащане, които обаче не са свързани с установената при проверката на място липса на озеленяване, след което е издадено и оспореното решение за отказ за изплащане на сумата 13 902,18 лева. В рамките на съдебното производство е разпитан св.Дяков- един от служителите на ДФЗ, извършили проверката на място, според чиито показания на мястото с площ от 2,3 дка, което трябвало да бъде затревено с райграс, е имало само бурени. От озеленяването били засадени единствено пет малки туи. Според изслушаната съдебно- техническа експертиза, предвиденото в проекта озеленяване е извършено към настоящия момент. Въз основа на установените факти административният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма. За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателя, че актът не съдържа конкретните факти, послужили като основание за отказа за изплащане на субсидията за подобект 6. В тази връзка съдът приема, че административният орган ясно и точно е посочил, че плащането се отказва поради неизвършване на инвестицията по договора като сумата е определена и по размер. Според съда административният орган не е нарушил чл.35 от АПК, тъй като е изяснил всички релевантни за случая факти обстоятелства. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за необорен факта, че предвиденото в одобрения проект озеленяване на площ от 2319 кв.м не е било изпълнено към 19.05.2020г. В тази връзка съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице. За основателно е било прието оплакването, че административният акт не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като в него не е посочено правното основание за издаването му. Изложени са мотиви, че административният орган не е посочил коя от единадесеттте установени от законодателя хипотези на чл.49, ал.1 е относима към настоящия случай, което препятства съдебният контрол върху законосъобразността на акта. Поради това обжалваното решение е отменено в частта му, с която се отказва изплащането на финансова помощ по отношение на инвестицията по подобект 6. Съдът е приел, че не се налага връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Правилно съдът е приел, че решението е немотивирано в обжалваната му част, с която се отказва изплащането на финансова помощ по отношение на сумата 13 902,18 лева, което е в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните основания, под които са подведени фактическите такива, послужили като основание за издаването му. Правилен е изводът на съда, че правното основание, което мотивира издаването на акта, не е посочено и в друг съдържащ се в преписката административен документ. Съобразно правилото на чл.59, ал.2, т.4 от АПК органът дължи посочване на правните и фактически основания, послужили му като основание да изплати поисканата със заявката за междинно плащане финансова помощ по отношение на извършените разходи за озеленяване. Наличието на мотиви гарантира не само правото на защита на получателя на помощта, но и обезпечава за възможността за извършване на съдебна проверка на решението в оспорената му част. Действително, съобразно ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК мотивите на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В тези случаи е достатъчно органът- издател на акта да се е позовал на този предхождащ акта документ. В настоящата хипотеза в административния акт липсва позоваване на такива документи, предхождащи издаването му, включително и на съставения контролен лист от проверка на място от 19.05.2020г. Не е налице и другата хипотеза на мотивиране на акта в документ извън оспорения излагането на мотиви в допълнителен документ, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. Такива според цитираното ТР са случаите, когато мотивите са изложени в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт, както и когато мотивите са изложени в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната се изпраща за разглеждане на по-горестоящия административен орган. Според разрешенията, дадени с ТР 16/30.03.1975 г.на ОСГК на ВС, допълнително изложените мотиви следва да бъдат своевременно доведени до знанието на адресата, за да може той адекватно и пълноценно да организира и проведе защитата си срещу оспорения административен акт. Поради това допълване на мотивите към акта или излагането на такива за първи път в документ, представен едва в хода на образуваното съдебно производство по жалба за незаконосъобразност на въпросния административен акт, е недопустимо. Непосочването на правните основания в административния акт представлява съществено нарушение на правилата за мотивиране и е самостоятелно основание за неговата отмяна, както правилно отбелязва и първоинстанционният съд. Липсата на правни основания в административния акт, обосноваващи отказа за плащане не може да бъде преодоляна от съда чрез тълкуване, още повече, че в случая не са посочени и съответните нормативни разпоредби или договорни клаузи, които предполагаемо са нарушени. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в решението са посочени единствено нормата на чл.47, ал.1, т.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г., която обаче оправомощава РА да откаже изплащане на финансова помощ изцяло или частично. Материалноправните предпоставки, които обуславят отказа обаче са предвидени в чл.49, ал.1, т.1-11 от Наредбата и в настоящия случай административният орган не е посочил въз основа на коя от изброените в наредбата хипотези отказва изплащането на помощта. Касационната инстанция обаче не споделя направените от административния съд изводи, че административният орган не е допуснал нарушение на чл.35 от АПК и че е изложил в акта си фактическите констатации, послужили като основание за отказа. Според разписаната в Наредба 9 от 21.03.2015г. процедура за изплащане на финансовата помощ (глава ІV, раздел І) финансовата помощ може да бъде изплатена и преди извършване на цялата инвестиция при спазване на изискванията на чл. 17 и 18 от Наредбата. Съобразно Чл. 45, ал.1 при кандидатстване за междинно или окончателно плащане ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА и публикуван на електронната страница на РА, в съответната областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" по чл. 44 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" по място на извършване на инвестицията, като прилага към нея документите, посочени в приложение 13. В конкретната хипотеза ползвателят на помощта е подал заявка за междинно плащане по отношение на разходите, извършени за озеленяване. В съответствие с чл.47, ал.1, т.2 от Наредбата по подадената заявка е извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в контролен лист от 19.05.2020г. Ползвателят на помощта се е възползвал от правото си да даде обяснения по направените констатации. В тях са посочени дейностите, извършени по подобект 6- Озеленяване . От ползвателя на помощта са изискани допълнителни данни и документи, които обаче не касаят процесната дейност. Чл.47, ал.1, т.3 от Наредбата задължава разплащателната агенция да извърши анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция и да мотивира отказа за изплащането на част или цялата финансова помощ. В конкретната хипотеза административният орган не е изпълнил вмененото му от Наредбата задължение. По делото липсват доказателства сочените в обяснителната записка факти да са били проверени или анализирани от административния орган. В административния акт също не се съдържат каквито и да било фактически констатации, относими към направените възражения, че за озеленяването на обекта са извършени определени дейности. Ето защо следва да се приеме, че решението на органа в оспорената му част не съдържа задължителните реквизити, установени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като фактическите обстоятелства и правното основание за отказа за частично изплащане на финансовата помощ не са изложени в акта. При липсата на фактически и правни основания за издаването на акта наведените от ползвателя на помощта оплаквания за липса на мотиви са основателни. Отсъствието на визираните задължителни реквизити на решението в обжалваната му част възпрепятства заявителя при упражняване на правото му на защита, както и съдебната преценка за приложението на материалния закон. Решението е постановено и при неспазване на изискването на чл.35 от АПК и чл.47, ал.1, т.3 от Наредбата, които задължават административния орган да обсъди направените от страната възражения и да анализира фактите. Като не е изяснил напълно всички факти, които са от значение за случая, не е изложил относими мотиви относно тези обстоятелства и не е обсъдил и възраженията на ползвателя на помощта, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд, след като е отменил решението в оспорената му част, не е упражнил правомощията си по чл.173 от АПК като е приел, че тъй като се касае за окончателно плащане, преписката не следва да се връща на органа за ново произнасяне. Допуснатото от административния съд неправилно тълкуване на АПК и нарушение на съдопроизводствените правила не е съществено, тъй като не касае съществото на спора и може да бъде отстранено от касационния съд. С отмяната на административния акт се възстановява висящността на административното производство, започнало по подадена от ползвателя на помощта заявка за междинно плащане. В конкретната хипотеза съдът няма правомощието, след като отмени акта, да се произнесе по същество на заявката и да одобри изплащането на финансовата помощ. След като естеството на отмененото решение не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да бъде върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по отношение на изплащането на сумата 13 902,18 лева. При новото произнасяне административният орган следва да прецени направените в обяснителната записка възражения, ако е необходимо, да изиска от ползвателя на помощта представяне на допълнителни данни и/или документи, включително такива, които не са посочени в приложение 13. След това административният орган трябва да анализира установените факти и да се произнесе с мотивиран акт, в който следва да се изложат установените факти, които да бъдат подведени под съответната правна норма от Наредбата. Предвид изхода на спора заявената от ответната страна претенция за присъждане на разноски е основателна. Същите възлизат на 1000 лева и представляват адвокатски хонорар. Изплащането на посочената сума в брой се установява с отразеното в представения договор за правна помощ. Съобразно правилото на чл.173, ал.1 от АПК разноските следва да се възложат на Държавен фонд Земеделие , в чийто състав е органът, издал отменения акт. Направеното с касационната жалба евентуално възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, след като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото.