Определение № 31 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 356/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Национална агенция за приходите, [населено място] обжалва решение № 780 от 06.12.2022 г. по в.т.д. № 600/2022 г. на Апелативен съд – София, ТК, 9 състав, с което е потвърдено решение № 260370 от 31.05.2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-21 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против „Стандарт Нюз“ АД /в несъстоятелност/, [населено място] установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 3 638 770,67 лв., от които 2 211 918,82 лв. – главници и 1 426 851,85 лв. – лихви, начислени до 07.10.2020 г., както и лихвите, дължими до окончателното погасяване на главниците, като обезпечени с наложен от публичния изпълнител запор, вписан в Централния регистър на особените залози под № 2020092500664 въз основа на издадено по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП София, офис СДО, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С182225-022-0058582/17.08.2018 г., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Стандарт Нюз“ АД в срока по чл. 685 от ТЗ, обявен по партидата на длъжника в търговския регистър под № 20210324162533. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Допустимо ли е корективно тълкуване на императивна правна норма, каквато е чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ по отношение на предвиденото в тази разпоредба право на предпочтително удовлетворяване на вземания, за чието обезпечаване е наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ? „Стандарт Нюз“ АД /в несъстоятелност/, [населено място], не е представило отговор на подадената касационна жалба. Е. Г. Т. – синдик на „Стандарт Нюз“ АД /в несъстоятелност/, [населено място], също не е представила отговор на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът - Национална агенция за приходите, [населено място], е предявил срещу ответното дружество „Стандарт Нюз“АД /в несъстоятелност/, [населено място] иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на предявени и приети публичноправни вземания с главница от 2 210 418,82 лв. и начислени до 07.10.2020 г. лихви в размер на 1 426 851,85 лв. Прието е, че посоченият ред за удовлетворяване на прието вземане, включено в одобрения от съд списък с приети вземания, подлежи на самостоятелно оспорване по реда на чл. 690 от ТЗ, евентуално чл. 694 от ТЗ. Установено е, че във въззивната жалба, ищецът в първоинстанционното производство – Национална агенция за приходите, [населено място], е изложил доводи, че с оглед факта, че обезпечителните мерки са наложени преди вписването в търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, то няма пречка запорът, наложен с посоченото по-горе постановление от 17.08.2018 г. и вписан в ЦРОЗ, макар и след решението за откриване на производство по несъстоятелност, да обоснове поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т. 1 от ТЗ. Освен това, жалбоподателят твърдял, че разпоредбата на чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ е императивна, не подлежи на стеснително тълкуване и регламентира привилегия на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност. Твърдял също така, че разпоредбата на чл.638, ал.4, изр. трето от ТЗ не създава пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност. Прието е за установено от удостоверение от 25.09.2020 г., издадено от ЦРОЗ, че с постановление от 17.08.2018 г. на публичния изпълнител са наложени обезпечителни мерки на публичните вземания на НАП срещу длъжника по реда на ДОПК, е вписано по партидата на „Стандарт Нюз“ АД /в несъстоятелност/ в ЦРОЗ под №2020092500664. Установено е, че вписването е извършено след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ответника - 24.07.2020 г., на 25.09.2020 г. вписване на запора. В обжалваното въззивно решение е посочено още, че съгласно императивната разпоредба на чл. 638, ал.4, изр.3 от ТЗ, не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност, като разпоредбата не въвежда изключение и по отношение на запори, вписани по реда на ЗОЗ. В полза на взискателя, в чиято полза е наложен запор или възбрана, не възниква право на предпочитание при удовлетворяването му от запорираното или възбранено имущество, както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл. 459, ал. 1, вр. чл. 457, ал.1 и чл. 460 от ГПК, така и когато принудителното изпълнение се провежда по реда на ДОПК - чл. 217, ал. 1 и ал. 3, чл. 194, ал. 5 от ДОПК. Освен това е посочено, че нормата на чл.193, ал.1 от ДОПК предвижда, че имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс. Според ал. 4, ако в срок до 6месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, публичният изпълнител не е реализирал имуществото по ал. 1, то се предава на синдика и се реализира в производството по несъстоятелност. Доколкото в 6-месечния срок по чл.193, ал.4 от ДОПК от обявяване в търговски регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност /24.07.2020 г./ публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил запорираното имущество, производството по ДОПК за принудително събиране на публичните вземания е прекратено по силата на закона с изтичане на 6-месечния срок - на 24.01.2021 г. Прието е, че с прекратяване по силата на закона на производството по ДОПК е отпадно идействието на вписания в ЦРОЗ запор. Въззивният състав е взел предвид, че разпоредбите на ТЗ по отношение на производството по несъстоятелност са специални по отношение на приложното поле на ЗОЗ. Налице е конкуренция между изпълнението по ЗОЗ и търговска несъстоятелност, която конкуренция с нормата на чл.43, ал.4 от ЗОЗ /ДВ бр. 105/2016 г. в сила от 30.12.2016 г./ е разрешена в полза на търговската несъстоятелност. В цитираната императивна правна норма законодателят е приел, че когато за залогодателя е открито производство по несъстоятелност, преди да е вписано пристъпване към изпълнение, заложният кредитор се удовлетворява в рамките на производството по несъстоятелност. Следователно, според въззивния съд, след датата на обявяване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „Стандарт Нюз“ АД, [населено място], не е възможно длъжникът чрез своите действия да се разпореди със своето имущество по начин, увреждащ един или друг кредитор, както и не е възможно един или друг кредитор след тази дата да иска вписване на обезпечителни мерки за принудително удовлетворяване от имуществото на длъжника по реда на ЗОЗ и да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Прието е, че след като вписването на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителна мярка - запор върху имуществото на длъжника в ЦРОЗ е извършено след откриване на производството по несъстоятелност, то към датата на решението за откриването му, вземанията на кредитора Национална агенция за приходите не са обезпечени с вписан в ЦРОЗ запор по см. на разпоредбата на чл.722, ал.1,т.1 от ТЗ, поради което не са налице материално-правните предпоставки да бъде предпочтително удовлетворено преди вземанията на другите кредитори на масата на несъстоятелността. Прието е, че вписването на запора в ЦРОЗ поражда действието си занапред, поради което от този момент възниква и привилегията на обезпеченото с него вземане. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност. Според въззивния съд, нормата на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било налице преди откриване на производството но несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. При постановяване на въззивното решение, съдът е имал предвид също така, че вписването на запор, наложен по реда на ДОПК в ЦРОЗ, не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителната мярка, тъй като само вписването на учреден особен залог (чл.2, ал.1 от ЗОЗ) и обстоятелствата по чл. 26, ал.2 от ЗОЗ са изрично уредени като конститутивни, съответно останалите вписвания имат само оповестителен характер, с цел противопоставимост. Прието е, че конститутивни са вписванията на особен залог върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ, който залог е изрично признато от закона обезпечение, даващо привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване от предмета на обезпечението. Според съда, оповестителното действие на вписване на запор произтича от факта, че запорът, както и възбраната, са процесуални мерки (а не обезпечения), имащи за цел да съхранят имуществото на длъжника, но не и да дадат право на предпочтително удовлетворяване от това имущество. В обобщение, въззивният съд е заключил, че вписаният в ЦРОЗ запор за обезпечаване на публично вземане, подлежащо на принудително събиране по ДОПК, не води до възникване на право на предпочтително удовлетворение в производството по несъстоятелност, поради което кредиторът по този запор не може да се ползва от привилегията чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ, както е приел и първоинстанционният съд. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирано да обжалва въззивното решение лице, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. При извършената служебна проверка не се установиха основанията, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК - вероятност обжалваното решение да е нищожно, както и наличие на основание, обуславящи вероятност въззивното решение да е недопустимо. Посоченият правен въпрос е включен в предмета на делото, доколкото соченото от касатора основание на иска – кредитор с прието вземане може да оспорва поредността, в която е прието за удовлетворяване вземането му, като твърди, че не следва да е в реда по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ГПК, а поредност на основание чл. 722, ал. 1, т. 1 от ГПК. Прието е, че поредността по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ е призната само само за кредитори, в чиято полза са учредени ипотеки и залози, като е отречено правото на Държавата, имаща вписан запор за удовлетворяване на публични вземания, да се удовлетвори в същия ред. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като запорът не представлява учредено обезпечение. Правният въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като въззивният съд е приел, че липсва обезпечение, тъй като е вписана наложената от публичния изпълнител обезпечителна мярка след откриване на производството по несъстоятелност, както и след изтичане на предвидения в чл. 193 от ДОПК срок, обезпечението било прекратено. Едновременно с това, въззивният съд е отрекъл право на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор, вписан по реда на ЗОЗ, да има право на удовлетворение в първи ред съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, сочейки, че вписването на запор в регистъра на особените залози представлява способ за уреждане на конкуренция между кредитори, противопоставимост на правата на вписалия запор върху вземане към кредитора, в чиято полза е учреден залог по-късно и целта е да се осуети пристъпване към изпълнение. Предвид този извод е обусловен и извода, че НАП няма право на удовлетворение в първи ред, съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Макар и по отношение на поставения правен въпрос да е налице общо основание за допускане касационно обжалване, то не е налице соченото допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ подлежи на корективно тълкуване в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, а именно, че във връзка със запори, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, съгласно чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ. Изрично в постоянната практика на ВКС е предвидено, че вписването на запора има за последица противопоставимост на правата на вписалия го кредитор на кредитор, вписал последващ залог - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. Освен това при тълкуването е отчетена целта на вписване на обезпечителните мерки, а именно да осуети пристъпване към принудително изпълнение от заложния кредитор - чл. 32 а от ЗОЗ. По релевантния правен въпрос е формирана константна практика на ВКС на съдилищата, съгласно която разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ подлежи на корективно тълкуване в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ, а именно, че във връзка със запори, вписани по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи на принудително изпълнение върху същото имущество. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/. Наличието на трайна съдебна практика в посочения смисъл изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Въпреки искането за присъждане на разноски от ответника, по делото не са представени доказателства за това и не следва да се присъждат. Върховният касационен съд на Р България