Определение № 8121 от 28.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6662/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Дупница, приподписана от юрк. Р. Вешкова с приложено по делото пълномощно, с която се оспорва Определение № 1037/28.05.2024 г., постановено по адм. дело № 312/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В частната жалба се твърди неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изложени са съображения, че жалбоподателят не е обосновал и доказал наличието на предпоставките по чл. 166 ал. 2 от АПК, а правните изводи на съда, постановил обжалваното определение, не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Претендира се отмяна на оспорения съдебен акт. Ответната страна - "Класик" ЕООД, ЕИК 109015175, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул.“Дора Габе“ № 12, чрез упълномощения му процесуален представител – адв. М. Чочова, в отговор на частната жалба оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за основателна по следните съображения: С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на изпълнението на Заповед № РД 04-642/16.05.2024 г. на кмета на Община Дупница, с която на основание чл.57а, ал.1, т.1 и т.2, ал.3, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, във вр. чл.56а, ал.2 от ЗУТ, вр. чл.71, ал.3 от Наредбата за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, монументално-декоративните и рекламно-информационните елементи и осъществяване на рекламната дейност на територията на Община Дупница, е наредено на "Класик" ЕООД да премахне незаконосъобразно разположените преместваеми обекти: подвижни съоръжения пред търговски обект „Пицария Класик“, а именно: 4 /четири/ броя маси, 24 /двадесет и четири/ броя столове, 3 / три/ броя чадъри и 2 /два/ броя кашпи, разположени върху кадастрален ид. 68789.29.14, публична общинска собственост, в улица с о.т. 2270-2275 по регулационния план на гр. Дупница, с адм. адрес: ул. „Дупките“. При постановяване на определението си административният съд е съобразил разпоредбата на чл. 217 ал. 2 от ЗУТ, даваща възможност да бъде спряно допуснатото по закон предварително на заповедите от вида на процесната. Посочил е, че съгласно чл. 219 ал. 3 от ЗУТ за неуредените в тази глава на ЗУТ въпроси се прилага АПК, с оглед което е приел, че за произнасяне по искането на жалбоподателите е приложим редът по чл. 166 ал. 4 от АПК, която препраща към ал. 2 и ал. 3 на чл. 166 от АПК. За да уважи искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че жалбоподателят, който е собственик на преместваемите обекти, е оспорил констатациите на административния орган, свързани с липсата на одобрена схема, позовал се е на събраните писмени доказателства и е приел, че заповедта съдържа мотиви, които са в противоречие с представените документи, разпореждането за предварително изпълнение се явява незаконосъобразно и необосновано. Определението е неправилно. Административен съд – Кюстендил не е извършил преценка на релевантните към искането за спиране на предварителното изпълнение обстоятелства и е изложил мотиви, които са относими по-скоро към правния спор по същество, а не към направеното особено искане. Допуснатото съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ предварително изпълнение на заповедите по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ /каквато е процесната/, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК - само ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя е доказване наличието на предвидените в разпоредбата предпоставки. В случая твърдението на жалбоподателя „Класик" ЕООД за настъпването на такива вреди е бланкетно. Твърдяните вреди не са инидивидуализирани нито по вид, нито по размер, а отделно от това липсват и доказателства за тези обстоятелства /доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя/, за да се обоснове изводът, че се касае за значителни или трудно поправими такива по смисъла на чл. 166 ал. 2 от АПК. Освен това настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, следва да са свързани с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случая, такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени. Наред с горното следва да се посочи, че съдебната практика на ВАС приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. За същите е налице изрично предвиден ред за обезщетяване при евентуална отмяна на оспорения административен акт – глава XI от АПК и чл.1 от ЗОДОВ. Ето защо и като е приел обратното, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърляне на искането като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,