Определение № 88 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 83/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба от 11.06.2008 г., подадена от М. М. Н. срещу разпореждане № 43/03.10.2008 г. на председателя на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. С него е върната частната й жалба срещу разпореждане № 6/10.03.2008 г. за връщане на касационната й жалба против въззивно решение, постановено по субективно съединени искове, всеки под 5 000 лв. Частната жалба е подадена от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Разпореждането от 10.03.208 г. е съобщено на страната чрез процесуалния й представител адв. Б на 19.03.2008 г., от когато е започнал да тече срока за обжалване. Той е едноседмичен. Частната жалба е изпратена по пощата на 09.06.2008 г. и правилно е върната от председателя на четвърто гражданско отделение. Уведомяването, извършено чрез адвокат е равнозначно на личното уведомяване на страната. За редовността му е без значение дали процесуалният представител е осъществил контакт с клиента – това са вътрешни отношения по упълномощителната сделка. Развитите оплаквания, свързани с неправилността на въззивното решение, както и с поведението на ответниците по исковете, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е съобразено с процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение