Определение № 819 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4124/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 9791/13.09.2013г., постановено по в.т.д.№ 1303/13г., с което Варненският окръжен съд е върнал частната жалба вх.№ 26778/09.09.13г. против определение № 3330/16.08.13г. в частта за отмяна на разпореждане № 50815/08.12.10г. по ч.гр.д.№ 19365/10г. на Варненския районен съд за допускане на незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение № 11287/08.12.10г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът Х. Г. Х., [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждането за незабавно изпълнение не подлежи на обжалване пред ВКС. Определението е правилно. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното въззивно определение не е категорията на съдебните актове, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по частни жалба срещу разпореждания за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не попадат в хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Същите не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се разрешава по същество заповедното или друго отделно производство. По тези съображения обжалваното определение за връщане на подадената частна касационна жалба следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд