Определение № 1230 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. срещу решение №65от 20.03.2012г по гр.дело № 57/2012г. на Видински окръжен съд, с която е потвърдено решение №528 от 28.11.2011г на ВРС за отхвърляне на иска му срещу работодател по чл. 200 от КТ, за обезщетение в размера на пропусната полза, явяваща се разликата между получавана лична пенсия и трудово възнаграждение, в резултат на професионално заболяване и усложнения. Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, противоречие с ППВС №4/1968г.( в тази негова част, която след приемане на Решение №2 от 11.VІІ 1995г, Пленум на ВС запази сила )и ППВС № 4/1975г по отношение на това ,че на обезщетяване подлежат всички вреди.Налице е противоречие с практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – реш.155/2010г по гр.д№2866/2010г ІІІ г.о по въпроса за субсидиарното приложение на гражданския закон спрямо уредбата на имуществената отговорност на работодателя, във връзка с обхвата на вредите.Оспорва се съображението на ВОС ,че щом не е налице хипотеза по чл. 200 ал.3 КТ,претенция за пропусната полза е недопустима. В частност ,следвало е в съответствие със задължителната практика да се обезщети пропуснатата полза от трудово възнаграждение до навършване на пенсионна възраст 63 години при ищеца ,щом е установено професионално заболяване, докато изтъкнатите от въззивния съд съображения са в обратен смисъл и в противоречие със задължителна практика, изразена в решения №160/2010г гр.д 29/2009г ІV г.о ,реш.№286/2010г по гр.д №69/2009г ,по отношение общите принципи на обезвреда – отговорността на работодателя е за всички вредии субсидиарното приложение на гражданския закон. Наблягайки на факта ,че ищецът не е бил трудоустроен и едно от професионалните заболявания е в ремисия за исковия период, въззивният съд мълчаливо отрича прилагането на чл. 212 КТ, изведините в задължителната практика принципи, както и на редица международно-правни актове в областта на трудовото право. Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради нарушение на задължението да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви по тях, противоречие с ТР № 1/2001г т.д №1/2000г ОСГК на ВКС .Ангажира се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за да се даде съответно на общите принципи разрешение за случаите при спорове по чл. 200 КТ, повдигнати от лица ,които са се пенсионирали предсрочно при по-висока категория труд, но заради професионално заболяване търпят вреда - не могат да имат доходи от трудово правоотношение до навършване на 63 годишна възраст.Същият материалноправен въпрос водещо формулиран в изложението – дължат ли се вреди при предсрочно пенсиониране. Ответникът [фирма] не е взел становище. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество. Въпросът, формулиран в изложението, няма връзка с решаващите съображения на съда, които при установените по делото обстоятелства са свързани с непроведеното от ищцовата страна доказване ,че претендираните пропуснатити ползи са в следствие на получените по време на работа в ответното дружество професионални заболявания, които именно да са лишили ищеца от възможност да работи по трудово правоотношение, съобразно професията и квалификацията си която е имал в предприятието ,но след като сам е предпочел да се пенсионира. Този извод - за непроведено доказване, е основан включително на обстоятелството,че при експертното - за едни професионални заболявания на ищеца и по- рано проведено съдебно установяване за други професионални заболявания, не е била определяна трайна неработоспособност поради същите, а поради общо заболяване. Придобитото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и ползваната от касатора възможност по §4 ал.1 ПЗР на КСО да се пенсионира на 52 годишна възраст ,както и коментарът на съда, че в този случай претендираната разлика не е регламентираната по смисъла на чл.200 ал.3 КТ, пак са изтъкнати във връзка с горния решаващ мотив, по същество - за недоказаност на претендираната пропусната полза като пряка и сигурна последица от факта, свързан с професионално заболяване. Ето защо от съобразителната част на решението не следва ,че въззивният съд е ограничил приложното поле на отговорността на работодателя, що се отнася до пропуснатите ползи, като е изключил същата по аргумент от уредбата н чл. 200 ал.3 ГПК. От решаващия мотив не следва и направения от защитата извод ,че противно на задължителната практика е игнориран общия принцип на обезвреда, приложим и при отговорността по чл. 200 КТ. Именно общ принцип е следвал въззивния съд при обосновката на решението си по основанието на иска ,тъй като в практиката си ВКС трайно е застъпвал разбирането, че за да се ангажира отговорност за обезщетяване на пропуснатата полза, необходимо е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, в конкретния случай - от трудово възнаграждение, което би получавал, ако не бе заболял, която сигурност не се предполага ,но може да се приеме за установена в зависимост от конкретните обстоятелства. Отговорността на работодател, прекратил трудовото правоотношение с професионално заболелия на невиновно основание и така поставил последния в положение да получава единствено личната си пенсия, не е изключена единствено поради този факт, но при фактите, обсъждани по настоящето дело. Върховен касационен съд не приема довода на защитата обжалваното решение да е в противоречие със задължителната практика на ВС на РБ ,която не е загубила сила. Установяването на заболяването с професионален характер, получено при полагане на труд и свързано с конкретен работодател, със или без установена при медицинското освидетелстване трайна неработоспособност, нито е безсрочно, нито е единствено условие на правото да се търси обезщетение. Указанията по цитираните Постановления на ВС на РБ и приложените решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК не съдържат разрешение по въпрос ,на който Видински окръжен съд е дал противно разрешение.В приложеното решение№160 от17-07-2010г ІV г.о е дадено тълкуване на чл. 200 ал.1 КТ във връзка с условието за „трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто” ,то няма отношение към случая. Основанието на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК не е налице, съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК липсват – въпросът за присъждането на пропуснати ползи от трудово възнаграждение е изяснен в трайната практика. Общ и неаргументиран е и доводът ,че не са обсъдени всички обстоятелства и в това се състои процесуалния въпрос, обуславящ допускане на касационната жалба до разглеждане при основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.