Определение № 10711 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8460/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, против определение № 2904 от 12.03.2024 г., постановено по административно дело № 2473/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът – „Даф–Транс“ ООД, представлявано от неговия управител в представен писмен отговор от процесуален представител излага становище за неоснователност на частната жалба. Моли съда да я отхвърли и претендира присъждане на деловодни разноски. По делото е постъпила и частна жалба от „Даф –Транс“ ООД против определение № 5033 от23.04.2024 г., постановено по същото дело. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което им бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски, като претендират и присъждане на такива за настоящето производство. Ответникът по тази частна жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в представен от процесуален представител писмен отговор моли съда да остави в сила обжалваното определение по изложени съображения за неговата правилност, а алтернативно прави искане в случай на отмяната му да съобрази фактическата и правна сложност на делото и решението на Съда на Европейския съюз по негово дело № С-438/2022 г. Върховният административен съд (ВАС), VІІІ- ми петчленен състав, при Втора колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: По частната жалба, подадена от АПИ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ против определение № 160 от 16.01.2024 г., постановено по к.а.н.д. № 1179/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и е прекратено производството по делото. С цитираното определение Административен съд – Пазарджик, на основание чл. 633 във вр. с чл. 631, ал.1, изр. 1 ГПК, спира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по к.а.н.д № 997/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково. За да постанови този резултат съставът на ВАС приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдициално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали повдигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 144 от ГПК, дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. При този изход на делото искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като делото не е приключило с акт по съществото на спора, от чийто резултат зависи и основателността му. По частната жалба на „Даф-Транс“ ООД. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 5033 от 23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2473/2024 г. по реда на чл. 248 ГПК е отхвърлено искането на частния жалбодател за присъждане на разноски в производството. Правилно ВАС, тричленен състав е отхвърлил искането, тъй като производството не е приключено с акт по съществото на спора, резултата от който обуславя и основателността на същото, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По аналогични съображения са неоснователни и направените искания за присъждане на разноски в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК и чл. 248 ГПК, Върховният административен съд, VІІІ- ми петчленен състав, при Втора колегия