Решение № 599 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 519/2009 г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, защото прехвърлянето на търговското предприятие е вписано на 20.12.2007 год., далеч преди подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист-28.02.2008 год. Подържа, че с решение от 20.12.2007 год. по ф.д. №6045/2007 год. на Варненския окръжен съд е заличен от търговския регистър, поради което изпълнителният лист е издаден срещу несъществуващ правен субект. В изложението по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК сочи като правен въпрос, от значение за изхода на делото, въпросът “може ли заличеният едноличен търговец да продължи да съществува в изпълнителния процес”. Подържа и допълнитгелните основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 т.2 и 3 ГПК,като представя съдебна практика в подкрепа на доводите си. Частната жалба на М. И. Ж. действащ лично и в качеството му на бивш собственик на ЕТ”Т” е процесуално недопустима. Определенията, подлежащи на касационен контрол, са изчерпателно изброени в чл.274, ал.3 ГПК. Определението по чл.250 ГПК, отм., с което съдът се произнася за спиране на изпълнението в изпълнителното производство, образувано въз основа на несъдебно изпълнително основание, не попада сред тях. То има привременен характер по отношение на исковото производство, поради което с него съдът не разрешава по същество друго спорно производство по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК. При това съобразно §2, ал.2 ПЗР на ГПК въззивното производство ще се развие по новия процесуален ред, но проверката за правилността на постановеното от районния съд спиране, съгласно §2, ал.9 на ПЗР на ГПК трябва да включва приложението на чл.250 ГПК, отм. С ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК, т.6 е прието, че определенията по чл.250 ГПК подлежат на двуинстанционното разглеждане, което на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд