Определение № 10332 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. Р. от гр. София срещу разпореждане № 6175 от 08.07.2024г., постановено по адм. дело № 3093/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Моли за отмяна на разпореждането, тъй като е внесъл указаната му държавна такса в размер на 30лв. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество – за неоснователна. С обжалваното разпореждане, на основание чл.236 във вр. с чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК, първоинстанционният съд е върнал частната жалба, подадена от Р. срещу определение № 2071/05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 3093/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по реда на чл.158, ал.3 АПК е върната жалбата на Р. срещу издадената от главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив „скица – виза“, поради неизпълнение в преклузивният 7-дневен срок на указанията по предходно разпореждане №584/18.01.2024г. по делото. Срещу прекратителното производството по делото определение е подадена частна жалба на 24.04.2024г. до Върховният административен съд, която с разпореждане от 25.04.2024г. на председателя на второ отделение е препратена на Административен съд – Пловдив за администриране. С разпореждане №4105 от 08.05.2024г. първоинстантиционият съдебен състав е оставил без движение частната жалба с указания до Р. да внесе държавна такса в размер на 30лв и представи копие от вносния документ по делото в 7-дневен срок, като при неизпълнение на указанията частната жалба ще бъде върната. Съобщението с горните указание е връчено на Р. лично срещу подпис на 29.05.2024г., като по делото не е представено доказателство на изпълнение на указанията в преклузивният срок – до 08.06.2024г., поради което с обжалваното разпореждане от 08.07.2024г. частната жалба е върната. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за нейната редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК. Задължението за внасяне на дължимата държавна такса не се счита за изпълнено само и единствено с внасянето й, тъй като в указанията до жалбоподателя Р. изрично е вписано, че следва да се представи и копие от вносния документ в същия 7-дневен срок. По делото няма данни да е представено доказателство за внесена държавна такса както в преклузивният 7-дневен срок / до 08.06.2024г./, така и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане / до от 08.07.2024г./, поради което процесуално обосновано и правилно административният съд е приложил нормата на чл.213а, ал.1, изр. последно от АПК. Освен изложеното, следва да се маркира и второ основание за недопустимост на частната жалба, а именно нейното просрочие. Частната жалба е подадена на 24.04.2024г. до Върховният административен съд,а съобщението за изготвяне на обжалваното с нея определение № 2071/05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 3093/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив е връчено надлежно на жалбоподателя Р. на 25.03.2024г., чрез съпругата му, т.е. частната жалба е подадена извън преклюзивният 7-модневен срок, изрично указан на жалбоподателя. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, второ отделение