Определение № 113 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50140/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адв.Б. и адв.М. като процесуални представители на [фирма] за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 02.ІІ.2017г. с произнасяне по искането на дружеството за присъждане на разноските му за касационната инстанция. Ответникът по молбата [фирма] П. не е представил отговор по чл.248 ал.2 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С определението си № 121/02.ІІ.2017г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив от 16.ХІ.2015г. по в.т.д. № 577/2015г., с което е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.59 ЗЗД за сумата 32277.36лв. Съдът е посочил в определението, че в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК [фирма] е заявил и претенция за присъждане на разноски за касационното производство, но не се е произнесъл по нея. [фирма] своевременно е представило по делото сключен с адвокат Божикова на 20.І.2016г. договор за правна защита пред ВКС по допускане на касационно обжалване на въззивното решение с договорено по него и заплатено в брой възнаграждение в размер на 1800лв. При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.248 ал.1 пр.2 ГПК предпоставки за допълване на определението от 02.ІІ.2017г. с присъждане на молителя на направените от него разноски за касационната инстанция в посочения размер. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,