Определение № 381 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1555/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 241 от 03.05.2017 г. по ч. в. т. д. № 192/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по частна жалба на същото дружество срещу определение № 45 от 03.02.2017 г. по т. д. № 104/2016 г. на Силистренски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на ответника по иска [фирма] (в несъстоятелност) за отмяна на определението за назначаване на негов особен представител и за изпращане на препис от исковата молба и доказателствата на адреса на адвокат Женя К.. Частният жалбоподател твърди, че въззивното определение е недопустимо поради това, че съдът е следвало да обезсили първоинстанционния акт предвид новата разпоредба на чл. 694, ал. 4 ТЗ, предвиждаща задължително участие на синдика в производството по установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. Релевира оплакване и за неправилност на обжалваното определение, доколкото неизпращането на книжата до ответника на посочения в Търговския регистър адрес представлява непосредствено нарушаване на правото му на защита. Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – заявяват становище за неоснователност на същата в писмени отговори съответно от 14.06.2017 г. и от 27.06.2017 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да прекрати производството по делото, образувано по частна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 45 от 03.02.2017 г. по т. д. № 104/2016 г. на Силистренски окръжен съд, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като с нея се атакува определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от решаващия състав разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което съдът е отказал да отмени определението си за назначаване на особен представител на страната и да изпрати препис от исковата молба и доказателствата на адреса на посочения от нея адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, обжалването на определенията е допустимо само в две хипотези – когато преграждат по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и когато това е изрично предвидено в закона (т. 2). По отношение на постановеното от Силистренски окръжен съд определение посочените предпоставки не са осъществени. Този акт няма преграждащ производството по делото характер, а е такъв по движението му, като защитата срещу незаконосъобразността на извършените с него процесуални действия на съда се осъществява чрез обжалване на самото решение. С оглед на това и предвид липсата на изрично предвидена в закона обжалваемост на първоинстанционното определение, изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба е правилен. Ето защо, постановеният от него акт следва да бъде потвърден. Що се отнася до довода за недопустимост на обжалваното определение, същият е аргументиран с твърдения, касаещи правилността на първоинстанционния акт, поради което е неоснователен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение