Определение № 9665 от 04.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8233/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от А. И. П., чрез адв. Г. Илиева, съдебен адрес: гр. София [улица] „Добрев и Люцканов“ Адвокатско дружество, против Определение № 11705 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2754/2024 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Излагат се доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че спирането на изпълнението на процесния акт би постигнало временна защита на правото на П. да владее и ползва имота си, като получава гражданските плодове от същия. Според частната жалбоподателка трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспореното удостоверение за въвеждане в експлоатация са строителните работи, които биха се наложили при отмяната на оспорения акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на основание чл.217, ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ спиране на предварителното изпълнение на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №1439/05.12.2023 г., издадено от Главния архитект на Столична община Ответникът - Главният архитект на Столична община, чрез юриск. М. Иванова, депозира отговор за неоснователност на частната жалба. Сочените от П. вреди са материални и подлежат на обезщетяване по гражданско правен ред. Същите не представляват значителни и/или труднопоправими вреди, които да са противопоставими на обществения интерес ,защитаван от закона. От ответниците „АКИНИТА 73“ЕООД и „БАРБЕРО“ЕООД, чрез адв. В. Левиев е постъпил отговор, за неоснователност на частната жалба, поради недоказаност на претендираните значителни вреди, представляващи лишаване от пазарен наем и от ползване на собствен апартамент, както и на твърдени трудно поправими вреди, изразяващи се в бъдещи значителни разходи по възстановяване на апартамента. Върховният административен съд, Второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без уважение молба от 11.07.2024 г. на А. И. П. за спиране на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ на предварителното изпълнение на Удостоверение за въвеждане в експлоатация №1439/05.12.2023 г. на Главния архитект на Столична община. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искането за спиране е немотиривано и напълно недоказано, тъй като не се сочи някакъв приблизителен размер на претендираните бъдещи разходи за възстановяването на апартамента на П. в първоначалния му вид, като по отношение на лишаването й от пазарен наем не е посочена някаква стойност на претендираната вреда под формата на пропусната полза, за да се прецени от съда нейната значителност. Определението е правилно, при следните допълващи мотиви. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗУТ. С него се установява техническата годност на строежа и има значение за упражняване правата на възложителя /възложителите/, за когото се явява благоприятен акт. Предварителното изпълнение на оспореното удостоверение, е допуснато по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, като съобразно ал. 2 на посочената разпоредба спирането в тези случаи може да бъде постановено от съда. В случаите, когато е допуснато предварително изпълнение на административния акт по силата на закона се презумира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, които следва да бъдат охранени с предварителното изпълнение. Целта на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставим на този, засегнат от удостоверението за въвеждане в експлоатация, а именно – посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези. В специалния закон не са посочени предпоставките, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на тези актове, поради което основанията за спиране са тези по общата разпоредба на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, т.е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на жалбоподателя е да посочи и докаже конкретните вреди в съответствие с цитираната разпоредба, което в случая не е сторено, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Изложените доводи в частната жалба на П. относно направеното без нейното знание и съгласие изменение на КККР, както и относно извършените строителни дейности, касаят оспорването на удостоверението за въвеждане в експлоатация по същество и неговата законосъобразност, които не са в приложното поле на разпоредбите относими към предварителното изпълнение и неговото спиране. Нито един от доводите на частната жалбоподателка не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК, за евентуалното причиняване на труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, както и в тази насока не се представят каквито и да било доказателства. Следва да се подчертае, че при евентуална отмяна на удостоверението за въвеждане в експлоатация, оспорващият разполага с изрично уредена в АПК законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Във връзка с гореизложеното настоящият състав на Второ отделение намира, че оспореното определение е постановено в съответствие със закона и като такова следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение