Определение № 207 от 21.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 176/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 428 от 14.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 1147/2010 год. на Благоевградския окръжен съд с което е потвърдено определението от 10.12.2010 год. на съдията по вписванията при Районен съд[населено място]. С него е постановен отказ за вписване на Решение № 173 от 15.02.2010 год. по гр.д.№ 816/2009 год. на С. градски съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение по чл.274 ал.3 т.2 ГПК и по отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 ГПК Допустимостта на касационния контрол [фирма] основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 касаторът свързва с т.2 на ТР № 1/2010 год. и по-конкретно, произнасяне на съдията по вписванията извън правомощията му, съобразно Определение № 219/2009 год. по гр.д.№ 166/2009 год. на ВКС ІІ г.о. и Определение № 218/2009 год. по гр.д.№ 138/2009 год. на ВКС ІІ г.о. Съдържа се и реторичния въпрос” Допустимо ли е съдията по вписванията да откаже да изпълни съдебно решение с което на основание чл.537 ал.2 ГПК е разпоредена отмяна на вписан акт. Основанието по т.3 се свързва с произнасянето по следния правен въпрос: Когато по реда на чл.537 ал.2 ГПК е постановена отмяна на особен залог по отношение на конкретен имот (част от заложено търговско предприятие), следва ли това да се отрази най-напред в търговския регистър по партидата на залогодателя и едва след това – в имотния регистър или ще следва да се приложи по аналогия реда за заличаване на ипотеките по чл.19 ал.3 ПрВп – чрез отбелязване встрани на съответния акт. Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК в случая не е налице, поради това, че цитираните определения на ІІ т.о. на ВКС касаят различна хипотеза, а отказът на съдията по вписванията да отрази или откаже да отрази в имотния регистър дадено обстоятелство не се покрива от хипотезите на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Налице е основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по поставения въпрос и ВКС ще следва да се произнесе по него, допускайки касационен контрол. По отношение на отразяването на особения залог в имотния регистър е предвиден специален ред и той е различен от реда по чл.19 ал.3 ПрВп, касаещ ипотеките. Както вече е имал случай да се произнесе ВКС – Определение № 442/20.07.2009 год. по ч.т.д.№ 317/2009 год. на ВКС-ТК, І т.о., актът въз основа на който се постановява вписването в имотния регистър е удостоверението за вписване на залога в търговския регистър. Поредността на вписването на обстоятелства е била следната: вписване в ЦРОЗ, вписване в търговския регистър - чл.21 ал.2 ЗОЗ, вписването и в книгата по чл.33 б."д" ПрВп, чрез подреждане на удостоверението от търговския регистър и копието от договора за особен залог. Същата е поредността и при вписването на промени/заличаване – ЦРОЗ-търговски регистър-имотен регистър. В конкретния случай, подлежащото на отразяване обстоятелство е отмяна на подновяване на вписването на договор по ЗОЗ в частта относно процесния недвижим имот. Решението на СГС подлежи на отразяване в Търговския регистър по партидата на залогодателя и едва тогава, въз основа на издаденото удостоверение, ще следва да бъде извършено вторичното отразяване в имотния регистър, чрез подреждане в книгата по чл.33 б."д" ПрВп на удостоверението и копието от решението на СГС, чието вписване неправилно [фирма] е поискал пряко. Определението на въззивния съд е законосъобразно, поради което частната касационна жалба ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.