Определение № 10133 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9161/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба, подадена от Г. В. В. против определение № 742/10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 117/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е оставено без разглеждане искането му за отмяна на влязлото в сила определение № 919/07.09.2023 г., постановено по адм. дело № 117/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Ловеч е оставил без разглеждане искането на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила определение № 919/07.09.2023 г., постановено по адм. дело № 117/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отказано освобождаването на молителя от заплащане на дължимата се държавна такса в размер на 10 лева. За да прекрати производството по делото административният съд приел, че с определение № 919/07.09.2023 г., постановено по адм. дело № 117/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч е отхвърлено искането на В. за освобождаване от внасяне на държавна такса, като определението е оставено в сила от троен състав на АС - Ловеч. Поради невнасянето на дължимата държавна такса, с определение № 151/25.01.2024 г., постановено по адм. дело № 117/2023 г., административният съд прекратил производството по делото, като към момента на произнасяне на съда, т.е. и към момента на подаване на искането за отмяна, определението не е влязло в сила. Отделно от горното, съдът посочил още, че определението, чиято отмяна се иска, не решава със силата на пресъдено нещо правния спор, а е по движението на делото, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл. 239 и сл. АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. С определението, чиято отмяна е поискана от В., съдът се е произнесъл по въпрос, свързан с движението на делото. Тъй като определението не прегражда развитието на производството, не подлежи на отмяна. Отмяната се допуска само по отношение на определена категория съдебни актове, на специални, предвидени в закона, основания. Съдебни актове, които не са сред посочените в чл. 237, ал. 1 АПК, не подлежат на отмяна. Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Определението, с което е оставен в сила отказа на съда да освободи Г. В. от внасяне на държавна такса, не прегражда развитието на делото, нито формира сила на пресъдено нещо по основния спор, поради което отмяната му не е допустима. С оглед гореизложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС - Ловеч, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение