Решение № 4552 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2016 г.

Решение № 4552 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2111/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от кмета на Община-Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. К., срещу решение № 2512/14.12.2015 г. по адм. дело № 1828/2015 г. на Административен съд-Пловдив, с което по жалбата на Д. С. К. е отменена негова заповед № 150А1866/13.07.2015 г. за премахване на предизборни агитационни материали. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, и по-конкретно - със забраната по чл. 185 ИК за поставяне на предизборни агитационни материали извън предизборната кампания. Претендира се отмяната му, при което да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата, подадена пред първата инстанция, ведно с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. По делото е постъпила и частна жалба, подадена от Д. С. К., чрез пълномощника й адвокат Катерина Христова, срещу определение № 20/6.01.2016 г. по горепосоченото административно дело, с което съдът се е произнесъл при условията на чл. 248 ГПК, по искането й за присъждане на разноски по делото за първата инстанция. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Ответната страна по частната жалба, в писмен вид излага възражения по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите на страните и мотивите на обжалваното решение, намира следното: Жалбите са допустими като подадени от надлежни страни в законоустановените срокове. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, което влече отмяна на съдебното решение, и на атакуваното с частна жалба, определение, с което съдът се е произнесъл по акцесорната претенция за присъждане на разноски, по следните съображения: Въз основа данните по делото, обосновано съдът е приел, че с атакуваната пред него заповед от 13.07.2015 г., кметът на Община-Пловдив е наредил на Д. С. К., премахването на предизборни агитационни материали, поставени извън предизборната кампания /с начало 25.09.2015 г., предвид това, че изборният ден е на 25.10.2015 г./, върху рекламно-информационни елементи, находящи се на конкретно посочени в заповедта места в гр. Пловдив. Липсва спор между страните, че визираните в атакувания административния акт билбордове обективират основен текст "Д. К. и Съюз за Пловдив. Смелост без компромиси. За Пловдив.", ведно с добавени към него допълнения, насочващи към сравнения с други градове, и към действия, като "пресичане на кражбите в болниците", "намаляване на такса смет и данък МПС", "намаляване на толерантността към нарушенията на обществения ред". От данните по делото се установява и, че жалбоподателката в първоинстанционното производство е регистрирана като кандидат за кмет и за общински съветник на Община-Пловдив, издигната от ПП "Съюз за Пловдив" в изборите за общински съветници и за кметове на 25.10.2015 г. Независимо от така установеното от фактическа страна, съдът приема, че поставените върху билбордовете материали не могат да бъдат разглеждани като предизборни агитационни материали, тъй като не съдържали изричен призив за подкрепа на жалбоподателката и издигналата кандидатурата й политическа партия, в предстоящите местни избори, респективно - че поставянето им не представлява нарушение на забраната по чл. 185, ал. 1 ИК. Изтъкнато е, че материалите са поставени преди началото на предизборната кампания и не отговарят на изискванията по чл. 183, ал. 2 ИК, поради което е прието, че имат само рекламен характер. С оглед направения краен извод, че обективираните върху билбордовете политически послания не попадат в обсега на забраната по чл. 185 ИК, съдът приема, че атакуваната заповед на кмета на община Пловдив е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Според легалното определение в § 1, т. 17 ДР ИК, "предизборна агитация" е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса. Наред с това, текстът на чл. 183, ал. 1 ИК съдържа примерно изброяване на агитационните материали, сред които са и плакатите, обръщенията и други. В случая обаче, с оглед съдържанието на материалите, разпространени посредством конкретно посочените в оспорената заповед рекламно-информационни елементи в гр. Пловдив, не би могло да се приеме, че те нямат характера на агитационни, тъй като не съдържат изрично формулиран призив за подкрепа или за неподкрепа на посочения в тях кандидат за кмет и за общински съветник. Материалите имат ясна насоченост и внушават подобряване на различни аспекти от живота на жителите на общината, при евентуална промяна на кмета, респективно - на състава на общинския съвет, с хора, издигнати от визираната в тях политическа партия, в т. ч. и физическото лице, чието име е рекламирано. Поради това, независимо от липсата на изрично формулиран призив за подкрепа, следва да се приеме, че те имат агитационен характер и разпространението им преди началото на предизборната кампания несъмнено представлява нарушение на изборното законодателство по смисъла чл. 185, ал. 1 ИК. Изложеното налага извода, че атакуваната заповед на кмета на община Пловдив е издадена при наличие на фактическите основания за това, от органът, компетентен според чл. 185, ал. 3 ИК, да издаде заповед за премахване на предизборни агитационни материали, поставени преди началото на предизборната кампания. По изложените съображения решението на АС-Пловдив, с което тази заповед е отменена, като необосновано и постановено в противоречие с чл. 185 ИК, следва да бъде отменено. При това и с оглед изяснеността на спора от фактическа и правна страна следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което жалбата на Д. К. срещу заповед № 150А1866/13.07.2015 г., като неоснователна да бъде отхвърлена. Последното влече отмяната на издаденото от АС-Пловдив определение за присъждане на разноски, а оттам и подадената срещу него частна жалба, не следва да бъде обсъждана от настоящия състав. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от касатора искане, на Община Пловдив следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, в размер общо на 600 лв, определен от настоящия състав при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на четвърто отделение