Определение № 956 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 52082/14.12.2010 година на С. К. С., М. П. К., Д. С. Д. и Д. С. К. чрез адв.Д. Г. – АК В. срещу въззивно Решение No 1298/ 08.11.2010 година по гр. възз.д. No 1544/2010 година на ОС-Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 196 сл. ГПК/ отм./ по заявената въззивна жалба на ищците е оставил в сила решението на районния съд по заявения срещу ответниците Л. В. П. и С. Л. П. отрицателен установителен иск, заявен на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствени правила по преценка на доказателствата, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод, че постановеното въззивно решение е в противоречие с практиката на ВКС / чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/, както и разглеждането на настоящата жалба ще допринесе за точното и еднакво прилагане на закона и за развитие на правото/ чл. 280 ал.1 т.3 ГПК/. Прилагат се Решение Nо 1319/2008 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 60/2010 година по гр.д. Nо 694/2009 година на ВКС-II отд., Решение Nо 1318/2008 година на IV г.о. и Решение Nо 1108/2008 година на ВКС –IV отд.,с които е дадено разрешение в смисъл различен от настоящия за извършената разпоредителна сделка, извършено при действието разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, когато не е предвидена такава правна възможност и при липса на доказателства, че имотът е застроен. В срока по чл.287 ГПК е подадено писмено становище-отговор от ответниците по касационната жалба чрез адв.В.Д., с който се оспорва наличието на предпоставки за допустимост на касационното обжалване при липса на конкретно формулиран правен въпрос, позоваване на конкретно основания и обосноваването им. Сочи се съдебна практика, с което е съобразено решението на въззивния съд по съществото на спора. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т на спазване на срока по чл. 283 ГПК и на данните за данъчната оценка на имота от 7 105.30 лв. След преценка на наведените доводи по касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице релевираните доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 - 3 ГПК. За да отхвърли иска по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./, с който е поискано да се приеме за установено по отношение на ответниците Л. П. и С. П. / последния като законен наследник на починалата в хода на делото Д. П./, че не са собственици на недвижим имот- реална част от ПИ Nо * с площ от 510 кв.м. по ПНИ на с.о. „Т.” кв. В., [населено място], съдът е приел,, че в рамките на заявената защита на правото на собственост с отрицателен установителен иск, ответниците следва да докажат своето правно основание, а ищците да установят фактите, които изключват придобиването на правото на собственост на посоченото основание. Недоказаността на последното- т.е. на придобивно основание на правото на собственост, което да конкурира основанието на ответника, е обусловило изводите за неоснователност на заявения иск. За ответниците посоченото придобивно основание е дарение, обективирано по НА Nо */1995 година, извършено от праводателя Н. К. З., призната за собственик по силата на замяна на Т. К. / по протокол Nо 43/22.02.1970 година /, на което ищците „противопоставят” своето основание- недовършената в тяхна полза реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.Искът е отхвърлен тъй като ищците не противопоставят защитимо право, в хипотеза на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ. Доколкото с изложението на касаторите липсва конкретно формулиран правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав, съобразно на разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, не би могъл да извърши селекция за допустимост на касационното обжалване, тъй като не може да съпостави даденото от въззивния съд разрешение по въпроса с посочените решения на съдилищата. Не може да се приеме наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК след като няма позоваване на задължителна съдебна парвтика, чито разяснения не са съобразени от въззивния съд с разрешението по обуславящия изхода на делото процесуално-равен или матераилно-правен въпрос. Поставения въпрос с изложението на касатора изисква отговор в контекста на правомощията на касационния съд по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, като законодателят предпоставя този отговор по приложението на правния въпрос да е различен от дадения с обжалваното решение ,в рамките на една от посочените три хипотези. Не може да се приеме, че е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК само поради довода на касатора, че решението на въззивния съд е в противоречие с Решение Nо 1319/2008 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 60/2010 година по гр.д. Nо 694/2009 година на ВКС-II отд., неотносими към спора след като изрично се сочи, че засягат хипотези на конкуренция на права, а в настоящия случай ищците нямат признато право/ т.е. придобивно основание/ поради недовършеност на процедурата по възстановяване на собствеността на земеделския имот/. Даденото разрешение по приложение разпоредбата на чл. 18з ал.3 ППЗСПЗЗ не може да се признае за обуславящ изхода на делото въпрос, тъй като този въпрос засяга само и единствено основанието на което ответниците основават правото си, а искът е отхвърлен с довод, че ищците не противопоставят защитимо право. С Решение Nо 1318/2008 година на IV г.о. и Решение Nо 1108/2008 година на ВКС –IV отд./ „аналогичните хипотези” касаят дадени разрешения на спор, при който се приема, че „заменките следва да запазят действието си съобразно разпоредбата на чл. 18з ал. 3 ППЗСПЗЗ”. Частният въпрос за времето на реализиране на сделките - преди влизане в сила на ЗСПЗЗ или след това, а в настоящия случай това разрешение е приложено от въззивния съд по отношение на дарението, извършено при действието разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, са ирелевантни, както се приема с едно от цитираните решения. По изложените съображения и на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия