Определение № 287 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 369/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. Д. срещу решение № 275 от 20.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 370 /2022 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Русенския районен съд, с което е уважен иск на М. С. И. срещу жалбоподателя Д. по чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права, издръжката, местоживеенето и мерките на лични отношения с детето на страните А. Т. Д., родено на 18.07.2012 г., поради изменение на обстоятелствата. Ответникът М. С. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след като е установил обстоятелствата, които имат значение за делото въз основа на анализ на събраните в двете съдебни инстанции доказателства, е приел от правна страна следното: Първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че към настоящия момент майката на детето полага всички грижи за него, същите са адекватни и в пълен обем, вследствие на тях детето се чувства по-спокойно, по-добре се справя с учебния процес и е преодоляло част от образователните дефицити, които е имало преди това. Самото дете е изявило също желание да живее с майка си и нейното семейство. От друга страна по делото не е установено към настоящия момент условията, при които детето е отглеждано в дома на баба си в [населено място] (майка на ответника), нито пък е доказано, че бащата с помощта на майка си може да осигури по-добри условия на живот и грижи за детето от тези, които са полагали преди това, което е наложило в период от една година детето да се отглежда в приемни семейства, а след това, след като бащата и бабата не са се справили с неговото поведение в училище, да се обучава и отглежда в училището в [населено място] на пълен пансион. По делото е установено, че дори и когато детето е било на пансион, бащата и бабата не са се интересували от учебния процес на детето и от неговото развитие, а такъв интерес от 2020 г. е проявявала само и единствено неговата майка. От този момент и понастоящем само и единствено майката полага всички необходими грижи за детето. Тези грижи са адекватни и правилни за неговото физическо, интелектуално и емоционално развитие, поради което и мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето А., определени със съдебно решение, следва да се изменят, като майката упражнява родителските права по отношение на детето, местоживеенето му следва да е при майката, бащата следва да заплаща издръжка за детето и да му се определи режим на лични отношения с детето. След това съдът е обосновал извода, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения на бащата с детето е подходящ: по делото е установено, че детето дълго време не живее с баща си, а от 2020 г. не го е виждало, тъй като бащата е изтърпявал наказание лишаване от свобода, поради което интересите на детето изискват един по-стеснен режим на лични отношения с баща му, докато се възстанови връзката родител – дете. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, актове на Конституционния съд на Р. България, или на Съда на Европейския съюз, е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Но нито извежда правен въпрос, нито сочи решения на изброените ВКС, КС на Р.Б. и СЕС, нито обосновава значението на правния въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно приетото с т.4 на ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС. Т.е. не обосновава нито общо, нито допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Вместо това излага доводи за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК – за липсата на родителски капацитет на майката, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и които не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото. Към това и доколкото съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, може да се добави, че обуславящият материалноправен въпрос е за това какви конкретни обстоятелства, установени по делото, следва да съобрази съдът, които имат значение за защита на интереса на детето и за да обоснове мерките с установените обстоятелства и че въззивният съд е разрешил този въпрос в съответствие с установената практика на ВС - т. ІІ от ППВС № 1 /12.11.1974 г. и на ВКС - например решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр.д. № 6073 /2013 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 67 /06.03.2015 г. по гр.д. № 4648 /2014 г. на IV г.о. на ВКС, с които е прието, че в правилото на чл.59,ал.4 СК тези обстоятелства (които имат значение за защита на интереса на детето) са изброени примерно, а не изчерпателно и че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна направените разноски в размер на 500 лева за процесуално представителство в касационната инстанция съгласно представен списък на разноски, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Настоящото частно производство е образувано без жалбоподателят да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 30 лева. Констатацията при образуването на настоящото дело, че жалбоподателят е освободен от държавна такса е необоснована, защото определението на РОС № 260091 /16.06.2022 г. (л.16 по гр.д. 370 /2022 на РОС) за освобождаването на Т. Д. се отнася само до гр.д. № 5353 /2020 г. на РРС (за първоинстанционното производство). Това определение е постановено по искане на особения представител, който е заявил, че няма връзка с клиента си и не дължи заплащане на държавна такса вместо него. След това обаче жалбоподателят се е явил пред въззивния съд в открито съдебно заседание на 19.07.2022 г. и във връзка със становището си по жалбата и по иска е заявил пред съда (дословно), че „получава достатъчно, че доходът му е не по-малко от 1 200 лева, даже 1 500 лева (месечно), взема 50 лева надница на ден“ (л.47). Това са изгодни за становището на Т. Д. твърдения, но неизгодни за искане за освобождаването му от държавна такса, поради което по отношение на това искане следва да се кредитират. С обжалваното решение въззивният съд не е съобразил тези изменени обстоятелства и не го е осъдил да заплати държавна такса за въззивното производство, което обаче не освобождава настоящата съдебна инстанция от задължението и за събиране на дължимата такса. Настоящият съдебен състав намира, че Т. А. Д. нито е освободен от държавна такса за касационното производство, нито са налице основанията за това, поради което Т. Д. е останал задължен за тази такса и на основание чл.77 ГПК настоящият състав следва да го осъди да заплати дължимата държавна такса по касационната му жалба в размер на 30 лева. Воден от изложеното съдът