Определение № 31 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 132/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение16.03.2010
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ спора за подсъдност, повдигнат от районен съд – Плевен по НОХД № 265/2010. ВРЪЩА делото на районен съд – Плевен за изпращането му на Военен съд – Плевен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Grounds
при становището на прокурора от ВКП Н. ЛЮБЕНОВ, като изслуша докладваното от съдия Павлина Панова ЧНД № 132/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по чл. 44 от НПК по искане на съдия от Плевенския районен съд, инициирал спор за определяне на подсъдността по НОХД № 265/2010 г. по описа на този съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че са налице законовите условия за предоставяне разглеждането на делото на РС – Плевен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, съобразявайки материалите по делото, взе предвид следното: Делото е образувано по обвинителен акт, изготвен от Военноокръжна прокуратура – Плевен срещу б. гл. полицай К. П. Т. и б.гл. полицай ДИЯН ПАВЛИНОВ АЧЕВ за престъпления по чл. 387 ал.1 от НК. Обвинителният акт е внесен в районен съд Плевен, след като с решение №54/22.05.2009 г. по ВНОХД № 2/2009г. Военноапелативният съд е отменил присъда №16/22.10.2008 г. по НОХД № 16/2008 г. по описа на Плевенски военен съд и е върнал делото на прокурора за ново разглеждане. След извършено допълнително разследване в изпълнение на указанията на военноапелативния съд, военноокръжна прокуратура е внесла делото с нов обвинителен акт в Районен съд – Плевен. С определение от 04.02.2010 г. съдебното производство пред този съд е било прекратено по съображения, че с оглед установеното в пар. 3 от ПЗР на ЗИД НПК особеното качество на обвиняемите и висящността на производството предпоставя разглеждането на делото от военен съд. Наказателното дело е било изпратено на ВКС, тъй като съдията-докладчик е повдигнал спор за подсъдност между Р военен съд. ВКС, запознавайки се с движението на делото, не констатира да са налице основанията за повдигане на спор за подсъдност. След приключване на досъдебното производство и внасянето на делото с обвинителен акт в районен съд – Плевен, делото не е изпращано на друг съд – в случая военен съд – Плевен. Съдията-докладчик е преценил, че по правилата на подсъдността именно военният съд, а не цивилният е компетентен да разгледа делото, но не е изпратил същото на този съд, а директно е повдигнал спор за подсъдност. Съгласно чл. 44 ал.1 от НПК спор за подсъдност е възможно да се повдигне само между съдилища, когато и двете считат, че не са компетентни да разгледат едно дело. В случая военният съд не е получавал делото, не е взел отношение по подсъдността и не е изразявал становище, че не е компетентен да разгледа обвинението. По същество спорът, който към настоящия момент е повдигнат, се явява спор между районен съд – Плевен и военноокръжна прокуратура –Плевен. Такъв спор обаче е недопустим от закона. Следователно той е преждевременно повдигнат и липсва предмет, по който ВКС да се произнесе. Изложените съображения мотивират извод, че спор за подсъдност може да бъде повдигнат едва, след като делото бъде изпратено на военен съд – Пловдив и той изрази становище по подсъдността. Това налага повдигнатият спор за подсъдност от Районен съд - Плевен да бъде оставен без разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 44 ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД