Определение № 136 от 30.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 1067/2017 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 43, т. 3 от НПК, по повод постъпило искане от председателя на Районен съд–гр. Стара Загора, който с определение № 1435 от 05.10.2017 г. е прекратил съдебното производството по н.ч.х.д. № 2292/2017 г. по описа на същия съд и е изпратил делото по компетентност на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в писмено становище, изразява позиция за основателност на искането за промяна на местната подсъдност по делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира, че са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК с оглед на следните съображения: Производството по н.ч.х.д. № 2292/2017 г. на РС–гр. Стара Загора е образувано по частна тъжба, подадена от Г. Д. И. срещу Г. Т. С. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1-во, вр. чл. 26 от НК. С отделни определения по делото всички, седемнадесет на брой, действащи съдии от РС–гр. Стара Загора са се отвели от разглеждането на делото по реда на чл. 31, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. При това положение е очевидно, че формирането на състав, който да разгледа делото е невъзможно. Затова, при наличието на условието по чл. 43, т. 3 от НПК и отчитайки основанията, поради които се иска промяна на подсъдността, ВКС намира, че делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване от друг, еднакъв по степен съд, какъвто най-близък териториално се явява РС–гр. Казанлък. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,