Определение № 350 от 06.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 859/2011 г.

Касационното производство е образувано по жалба на П. К. Д., чрез пълномощника му адвокат Б. М., против решение № 165 от 13.04.2011 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 445 от 8.12.2010 г. по гр.в. № 429 от 2010 г. на Районен съд-Пазарджик за отхвърляне на предявения от П. К. Д. против Е. П. М. иск по чл.109 ЗС. Ответникът по касационната жалба Е. П. М. счита, че същата е недопустима и претендира възстановяване на направените разноски. Настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска по чл.109 ЗС се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исков ата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. Предмет на защита, видно от изложеното в исковата молба са правата на ищеца П. Д. от съсобствеността на дворното място – ½ ид.ч. от имот пл.№ *, респективно ¼ ид.ч. от УПИ *,* кв.* по плана на [населено място]. Видно от представеното удостоверение /лист 5 от първоинстанционното дело/ данъчната оценка на вещното право на собственост върху дворното място е 720.40 лв., т.е. цената на иска е под опредения в чл.280, ал.2 ГПК размер, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Е. П. М. не е представила доказателства за направени в касационното производство разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение